31.12.2024 г., 8:47

Предновогодишна среща ...

412 2 2
1 мин за четене

Предновогодишна среща ...                                                                                                                                                                       Един щастлив ден увенча края на моята 2024 година ... След повече от три десетилетия, срещата ми с бившия мой ученик - успешен лекар-кардиолог и отскоро кмет на нашия град, беше прекрасна ... Чаках я нетърпеливо цял месец и тя ми донесе безкрайна радост ... Мисля, не само на мен ... Той, моят ученик, беше от любимия ми клас, от една от престижните гимназии в града ни, в която учителствувах близо десет години ... Любим клас – учениците от него единствено изведох като класна от начало до край, през моята дългогодишна учителска практика, (поради стечение на обстоятелствата) ... “Те всички – като слънца са, цветни, сгрява ме топло, успехът на всеки…“ ... Добре ги помня - от другите той, макар и отличник, слабо се отличаваше ... Но, на снимката на класа, която му занесох като подарък, все пак на фона на останалите - каква одухотвореност, каква жизнерадостна усмивка ... Тази усмивка стоя на лицето му през цялото време на срещата ни, от която той беше приятно изненадан ... А аз бях изненадана от вниманието, с което разглеждаше снимката, коментирайки съдбата на почти всеки от съучениците си ... За тях май той знаеше повече от мен ... Поинтересува се и също и аз как се справям, след пенсионирането ... Разказа ми за своето семейство, за трите си дъщерички, за работата в болницата ... Не исках в момента да го натоварвам със служебни въпроси, но той с огромна болка сподели, как кметството ще помогне за съживяване на нашата загиваща гимназия ... И секретарката, за съжаление, трябваше да му напомни за следващата среща с неговия заместник, а това означаваше край на нашата среща ... Сбогувахме се най-сърдечно с пожелания за здраве и успехи ... Бях изпълнена с гордост, с щастливи емоции ... А той ми обеща - в трудни моменти да не се разделя с усмивката си ... Незабравимата му лъчезарнo-оптимистична усмивка ...             ДораГеорг                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дора Пежгорска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...