Това беше последната им ваканция. И четиримата знаеха, че след нея няма да се видят в училище на другия ден, защото ученическите години бяха свършили. Дипломите бяха взети, приемът в университет беше факт, документите бяха подадени. Нямаше връщане назад. Щяха да навлязат в истинския свят и да се занимават с неща като плащане на наем и сметки, разправии с университетски чиновници, щяха да са далеч от дома, на ново място, изпълнено с непознати хора. Нови преживявания, създаване на нови навици, нови проблеми. Но все пак, засега всичко това им се струваше далечно, имаха още два месеца да бъдат заедно, още два месеца да стоят на границата между юношеството и зрелостта. А, когато си на 19, два месеца ти се струват много време. И макар че се чувстваха развълнувани и дори изплашени в някаква степен, днес нищо от това нямаше значение. Навън бе прекрасен летен ден, те бяха заедно, свободни и никаква тревога за бъдещето нямаше място в сърцата им.
Както всяка година по това време, в малкото градче ...