Никой не иска да е сам. Да се бори с трудностите по пътя си, а да няма с кого да сподели. Ще го похвалят някъде Ще си получи награда или подарък. Или пари. И толкова. Но всеки има нужда от други две ръце, които да го прегърнат. Пръгръдката е миг на забрава. Момент, в който човек не мисли. Не се тревожи. Не мечтае. Не тъгува. Без думи. Просто прегръдка. Дали тогава две сърца се сливат? Никой не знае. Дали прегръдката е тогава, когато думите не стигат? Колко сила има в едно прегръщане, за да промени деня на хората. И колкото и тъжно да е било на човек, веднага ще забрави. И ще се усмихне. Прегръдката трие сълзи. Изтрива спомени, рани и дава надежда за утрешния ден, че ще бъде по-добър. Тя оставя следи. Когато един човек е спокоен и усмихнат, веднага може да се предположи, че е бил прегърнат. Не е трудно да се прегръща. Някой би се засрамил. Или би си помислил, че е момент на слабост. Напротив, за да прегърнеш се иска сила. Да преодолееш слабостите си и да покажеш, че си човек. Никой няма да те упрекне, че си прегърнал някого. Това е признак, че искаш да споделиш това, което те вълнува. Не се страхуваш, че ще ти се присмеят. Не говориш. Просто прегръщаш.

Явор Перфанов
16.02.2023 г.
Г. Оряховица