Претакане на киселото зеле
Така викахме в наше село. Официално се нарича „преточване“.
Няма как да го забравя, особено в този период, когато всеки ден слизам до мазето и пускам кранчето да църцори.
През което време цепя подпалки за камината и оглеждам какво да взема от рафтовете. Пълните с буркани рафтове – малки с лютеница, средни с компоти, големи с туршии…
После се качвам, поздравявайки се по пътя с някой комшия, тръгнал да преточва и той.
А аз се прибирам и сипвам афроамерикански чай. Не черен, че ще ме обвинят в расизъм.
Понякога пускам телевизора, макар че е като стара баба – мрънка нещо.
И чувам оня ден – колко лошо сме живели преди 30 години. Ама така сме били зле, че се налагало сами да си правим зимнина. Кисело зеле, компоти, туршии – самички. „60% от народа, реди скрибуцащ глас, са били принудени да си пълнят мазетата сами…“
Хм…
60%, викаш…
Я и аз да направя една статистика. Щото тя така се гради – питаш десетина души, дето живеят около бюрото ти, после го приписваш на целокупния неподозиращ какво прави народ…
Във входа има 10 обитавани апартамента. Два са затворени. Срещам в мазата поне осем от комшиите – и те за зелето. А понякога дори обсъждаме кой какво залага за зимата, та зная, че почти всички са с пълни мазета – домашно приготвени сладости, лютивости, киселички кефчета.
Демек – днес 80% от българите /то нашия вход, ама и ние сме българи, значи – по законите на статистиката приписвам частното на общото/, та 80% от народа си приготвя сам зимнината. Целият народ!
Да, де – и софиянци. Макар те да подготвят бурканите в родното си село и после ги прекарват в града си. Или чакат някой да им ги занесе. Или ходят в познато село и си купуват…
На фабричното производство… Абе, не разчитам. Като студент бях на бригада в плевенския комбинат. Сложиха ме да поемам доматите на лентата, като разчиствам гвоздеи, камъни и други опасни за барабаните добавки. И съвестно ги махах. Но – жабчета, охлюви, гушерчета – оставях да добавят на лютеницата екзотичен вкус. После няколко месеца не ядях лютеница, след това забравих…
Но лютеницата беше от домати, не от тикви…
А в друг комбинат видях огромна каца за кисело зеле. Циганките се качваха по стълба, стълба имаше и вътре. Прехвърляха ни зелки, ние им ги мятахме, те ги редяха вътре. И, ако нещо… Циганката просто клякаше край дървената стена. Обогатяваше сока на бъдещото кисело зеле…
Е, затова сам си го правя. И става чудесно – за сарми, за печено свинско, за капама, за куркудена чорба /моята слабост/…
Та – мизерстваме, а…
Отивам да преточа пак зелето. Почти е готово…
© Георги Коновски Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Дочке, Вили!
-
Някой би казал, че е благословение да си имаш зимнина и възможността да си я приготвиш. А наличието на мазе - още повече!
Много мои познати отдавна не правят зимнина, още по-малко кисело зеле. -
Днес като се замотах да чета и тука и в блога... И добре, че стигнах до тая публикация и се сетих, че трябва да претакам и аз
-
Благодаря, Силвия, Красе, Иржи!
-
А нашите мазета като ги обираха няколко пъти и започнах на балкона да зареждам бидона. Хем ми загрозява цветната градина, хем от февруари започва да ухае, заради южното ми изложение...И сега- купувам две зелки в кофа със сок, отделям листата,, изцеждам, навивам на сарми и в пакети ги слагам във фризера.Вътрешността стои в кофата със сока. Изяждаме ли го, зареждам с още две и правя същото. При нашия зеленчукар има кисело зеле и май, така че само цената ме ядосва...По нашия край също се претака зелето...Но и преточва го казват, а дали едното е по- правилно или е на диалект....
-
Лютеницата "Хорце"..- но бачкаха; не е имало време и да иде до тоалетната..
И тук правят консерви. Дойде ли сезона, празният буркан е 39 цента на най-добра цена. Унгарците отглеждат хубави корнишони. И арийците хрупат кисели краставици .. има сръбски, македонски, руски, арабски, индийски, полски, немски.. и български буркани с кисели краставици съм виждала, с гръцки етикет, ...но по-хубаво от българското кисело зеле- няма! -
Това с жабите и охлювите е даже бонус. Днес срещу 4лв ядем червено нишесте. Хареса ми.
-
Благодаря, Тоти, Владимире!
Коренът ми е от Борован. -
Ха! Върна ме в спомените. Аз работех в Бойчиновци - там, освен че имаше препълнен затвор (това го разбрах по-късно), работеше шумно и голяма консервна фабрика, пращаха ни на бригада да правим консерви с домати. Големи поразии правехме, обаче накрая излизаха буркани - ти да видиш! С лепенки. Булгарплодекспорт. Или нещо такова беше. Ако питаш иначе мене - претакване е по-добре глаголно. По-смислено се получава зелето. Ти твоето си го преточвай. Моето, претаканото, вече е готово.
-
Сега за киселото зеле, като няма кой да клекне в бъчвата,
използваме химия,.
Поздрави! Успех! -
Благодаря, Пепи!
-
И после как след боб с кисело зеле Святата нощ ще е Тиха свята нощ?
Че к'во му е на киселото зеле? За 7 лв купуваш от супера кило свинско, за 8 лв - кило кисело зеле или мешана туршия. Обаче на пазара цената е "3,50 (или 4.00) лв / 0,500 кг)
генек - то това преточване се римува с източване! И ние сме като киселото зеле - и ни преточват, и ни източват! -
Благодаря, Надя, Смути!
Извинявам се - куп технически грешки, зрението изневерява... -
Надето го е казала: "...оцеляваме...", то и това е обобщението за написаното. С много многоточия и неясноти, ама статистиката маха всякакви многоточия, слага едни цифри, променя други и така, да има нещо за пред електората...
-
В Белград (в другите големи градове не знам как е), забраниха да се слага кисело зеле, без съгласието на съседите - смърдяло било. Добре, че не живеем там и сме в къща. Дори при тези цени правя всякаква зимнина - оцеляваме...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
