Претакане на киселото зеле
Така викахме в наше село. Официално се нарича „преточване“.
Няма как да го забравя, особено в този период, когато всеки ден слизам до мазето и пускам кранчето да църцори.
През което време цепя подпалки за камината и оглеждам какво да взема от рафтовете. Пълните с буркани рафтове – малки с лютеница, средни с компоти, големи с туршии…
После се качвам, поздравявайки се по пътя с някой комшия, тръгнал да преточва и той.
А аз се прибирам и сипвам афроамерикански чай. Не черен, че ще ме обвинят в расизъм.
Понякога пускам телевизора, макар че е като стара баба – мрънка нещо.
И чувам оня ден – колко лошо сме живели преди 30 години. Ама така сме били зле, че се налагало сами да си правим зимнина. Кисело зеле, компоти, туршии – самички. „60% от народа, реди скрибуцащ глас, са били принудени да си пълнят мазетата сами…“
Хм…
60%, викаш…
Я и аз да направя една статистика. Щото тя така се гради – питаш десетина души, дето живеят около бюрото ти, после го приписваш на целокупния неподозиращ какво прави народ…
Във входа има 10 обитавани апартамента. Два са затворени. Срещам в мазата поне осем от комшиите – и те за зелето. А понякога дори обсъждаме кой какво залага за зимата, та зная, че почти всички са с пълни мазета – домашно приготвени сладости, лютивости, киселички кефчета.
Демек – днес 80% от българите /то нашия вход, ама и ние сме българи, значи – по законите на статистиката приписвам частното на общото/, та 80% от народа си приготвя сам зимнината. Целият народ!
Да, де – и софиянци. Макар те да подготвят бурканите в родното си село и после ги прекарват в града си. Или чакат някой да им ги занесе. Или ходят в познато село и си купуват…
На фабричното производство… Абе, не разчитам. Като студент бях на бригада в плевенския комбинат. Сложиха ме да поемам доматите на лентата, като разчиствам гвоздеи, камъни и други опасни за барабаните добавки. И съвестно ги махах. Но – жабчета, охлюви, гушерчета – оставях да добавят на лютеницата екзотичен вкус. После няколко месеца не ядях лютеница, след това забравих…
Но лютеницата беше от домати, не от тикви…
А в друг комбинат видях огромна каца за кисело зеле. Циганките се качваха по стълба, стълба имаше и вътре. Прехвърляха ни зелки, ние им ги мятахме, те ги редяха вътре. И, ако нещо… Циганката просто клякаше край дървената стена. Обогатяваше сока на бъдещото кисело зеле…
Е, затова сам си го правя. И става чудесно – за сарми, за печено свинско, за капама, за куркудена чорба /моята слабост/…
Та – мизерстваме, а…
Отивам да преточа пак зелето. Почти е готово…
© Георги Коновски All rights reserved.
