Направо побеснях, когато поредният ни кандидат се провали с гръм и трясък и нямаше никакъв шанс да спечелим изборите. Оглеждах ги отвсякъде един по един нашите кандидати – това бяха най-добрите, най-умните, най-честните, най-красивите мъже на държавата – цветът на нацията. Но всички си останаха незабелязани. Какъвто и пиар да им правехме по медиите, електоратът реагираше с характерното за Бг пренебрежение и веднага намираха безброй кирливи ризи, с които да ги омаскарят – един обичал да краде, друг много лъжел, трети - некадърен, четвърти - женкар, пети – обратен и т.н. - писна ми да обяснявам, че това са инсинуации, нашите момчета са си дип харни, за разлика от онези другите, които са такива и онакива. Е, да, ама медиите надаваха вой и ги правеха за резил – няма значение, че са все професори, доктори, юристи, дипломати и какви ли не щеш; калпави били, та калпави. Рейтингът им се сриваше за нула време и се чудех кого да предложа. На поредното заседание на партията отново умувахме по въп ...