Причини 2 - Минка
Произведение от няколко части « към първа част
В чудновата страна живеем, икономически паянтова, но за сметка на това стабилна откъм обичаи и празници, изобилстваща от кръчми, от хора очукани от градушката на беднотията, със странни нрави, за чиито проявления най-често сме свикнали да чуваме в кръчмата, на спирката, по телевизора, или кой знае къде. Един такъв по-особен нрав се прояви у следващата героиня Минка. Второто дете на красивата циганка Хатидже и Иван – българин от разрастващо се селце. Разказваха, че дъщеря им едва избутала осми клас, но въпреки нежеланието ѝ, бащата я записал в Тютюневото училище в града. Момичето растяло някак по-бързо от връстничките си, откроявало се от тях с по-буен нрав, и докато те пълнели сутиените си с памук, тя ги наливала с узряла плът. Тъмнокосата красавица хубавеела, зелените ѝ очи ставали по-бистри, светлата кожа по-гладка и все повече заприличвала на жена. Започнала Минка да излиза по сбирки и вечеринки и тогава за първи път се влюбила и развила още по-остра алергия към учебните занятия. Подвластна на чувствата и инстинктите си, малко преди десети клас, избягала на морето с десет години по-големият от нея – Първан. Горките ѝ родители, мислейки че е отвлечена я пуснали за издирване в милицията, но след седмица Минка се върнала жива и здрава, събрала си багажа и казала, че няма повече да учи – намерила си мъж и ходила с него на море. Първан я искал за жена и щели да се сгодяват в града. Според стар обичай, булка назад не се връща, затова бащата я предупредил още на вратата, че отсега нататък, тя ще влиза в къщата само като гостенка.
В този коловоз тръгнал животът на Минка и всичко щяло да бъде прекрасно, ако не била тая пуста циганска жилка, която ѝ объркала по-нататъшния живот. Или поне така говореха на спирката.
Но нека все пак като съм тръгнала да разказвам за Минка, да се опитам да изясня как един влюбен, току-що сгоден Първан, малко по-малко, не без помощта на майчините размисли и страсти ще се откаже от жена си и дори ще я замени с друга, според майка му – чистокръвна българка, умна и много по-подходяща за майка на бъдещите ѝ внуци. Разбрало се е, че Минка не блестяла с кой знае какви знания или умения на домакиня, била е почти дете, неподготвена още за семеен живот със свекър и свекърва, но пък сърдечна, искрена и с чиста душа. И тази искрената ѝ половина, циганската, често ѝ крояла шеги, поднасяла я по леда и без всякаква зла умисъл я пращала, където си реши. Освен всичките ѝ качества и недостатъци, момичето оставало една година в основното, заради математика и това се разбрало почти веднага след бурния годеж и тържество. Тя накарала мъжа си със събраните пари да ѝ купи нов кожух от лисици. Първан тогава правел сметка парите да бъдат за вноска на бъдещото им жилище, но от друга страна се чувствал длъжен като неин не само мъж, ами вече и настойник да не я лишава от нищо. Представям си в онзи момент свекървата, колко трудно е възприела лисичия кожух на момичешкото гръбче и как още тогава е крояла план да изгони клетата Минка от дома си и да я натика в лисича дупка. Със сигурност не ѝ е било лесно на майката, защото Първан в началото се прехласнал до полуда, но след три години, намерил друга Минка, по-хитра, по-бяла, по-находчива и най-важното по-бременна от първата. След като първата разбрала за втората, вече деветнайсет годишната ни героиня се оказала на улицата, с торба хубави дрехи и един лисичи кожух. Било е немислимо да се върне на село при родителите си, където по-големия брат на момичето вече живеел с жена си, затова единственото решение било да си намери работа и квартира. Заживяла Минка в една малка разнебитена стаичка, захванала се на работа в тютюневия завод и така се заредили ден след ден, в този коловоз. Работа, ядене, спане, работа и обратно. След една година, от коловоза я измъкнал следващия мъж – Развигор. Минка вече била по-внимателна и не толкова влюбена, но пък Развигор се показал щедър и скоро спечелил уважението ѝ. Подписали, заживели в неговата гарсониера и им се родило момченце. Младата майка се отдала изцяло на детето си. Развигор останал на заден план, ядосвал се, че тя глезила момченцето прекалено, била широко-пръста, пък той не вадил много пари като шофьор на автобус и скоро започнали семейни скандали. Развихрила се Минка, кипнала циганската кръв и след две - три години труден живот и лишения, измслила да прати недостатъчно състоятелният си мъж, да кара тир в чужбина. На един курс до Русия, човека се залюбил и забравил да се върне. Минка нямала друг избор, освен да изучи момчето си сама, но след дванайсети клас и то си докарало булка. Тясно било жилището и новоизлюпената свекърва в началото спяла на диван, но после се решила да остави младите да живеят самостоятелно. На 40 години, макар с отпечатъци от нелекият изход на изборите си, жената била не по-малко хубава и макар да се чувствала самотна, тя отново заживяла на квартира. Ето така се заредили настоящите ѝ години в чакане, в качване и слизане от уж последните влакове. Не знам дали е правилно да се сравняват хората с влакове, а различните периоди в живота ни с коловози. Нито дали причините на настоящето се крият в нравите, или в миналото. Знам единствено, че Минка е една от онези жени, за които последните влакове винаги се оказвали или призрачни – такива, за които всеки беше чувал, но никой не беше виждал, или вторият случай – стари влакове излезли извън строй, в които има нещо ужасно тъжно – тъжно зад прозорците. Тях със сигурност всеки е виждал по гарите, но никой не е чувал някой да се качва в тях. Никой. Освен, посетителите в кръчмата на Розалия. Точно такъв модел беше хаджи Младен.
© Силвия Илиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Тази част съм я "прескочила",по причини,които обясних в следващата/нея преди това коментирах/Майстор на описанията си ,Силве!Неусетно водиш към целта и дори без да подозира човек се изненадва от развитието на фактите....Тази Минка...абе,имаш ли прототипи,когато създаваш някой образи?Фантазия,фантазия,ама много истинско и убедително ни ги рисуваш....Страхотна част/всъщност коя ли не е?.../
-
Благодаря ти за доверието, Исмаил
, много се радвам, че ти е интересно.
Продължавам Георги. Благодаря ти много. -
Сама си приказваш... Кхъм, кхъм... Горкият ти мъж! Жените и без това не млъкват...
А истории има, вярно е. Много. Време да се намира - за записване.
Давай, разказвай... -
И аз съм от чакащите! Възхитен съм от сладкодумието ти, Силви!
-
Благодаря ти, Лия за хубавите думи, дано да ги оправдая.
Благодаря ти, Костадин! Усмихната е вече.
Георги, главата ми е пълна с истории и сама си приказвам. Забавно е, пробвай. Благодаря ти! -
Хареса ми... С теб и още някой човек няма да може да говори - умеете да разказвате, не пускате думата, омагьосвате, завъртате съзнанията...
Давай натам... -
Ти да видиш таз Минка ми тя чок гюзел бе Силве много шукаритетна,.Чакам нататък,поздрав и усмихната седмица.
-
Дълго се чудех как да коментирам тази част,Силве. Описала си с перото на познавач една женска вселена, пречупена през призмата живот. Рядък вид талант за поетично описание, дори на толкова тъжни моменти от един живот. Минка , остава силна, въпреки грешките които допускам или които допускат спрямо нея. Понякога живота те завърта като в центрафуга, подмята те насам-натам като самотна лодка , издухва и изсушава добрите намерения, красивите мечти и те извежда някъде променен...Или си се смалил, или разтегнал, или по-красив, или смачкан, но винаги изсушен... Дали ще намериш нова влага да те изглади и да блеснеш зависи от много неща...Следя!!!
-
Благодаря ти много, Младен за споделеното и хубавите думи. Дано не останеш разочарован от адаша.
Благодаря ти за поетичния коментар, Ангел.
Янче, зарадва ме, че четеш. Благодаря.
Стойчо, утрепа ме! Много си забавен, развесели ме рано, рано. 😊 Благодаря ти много!
Приятели, зарадвахте ме, желая Ви прекрасно понеделнишко настроение и успешна нова седмица! Бъдете здрави! -
Евала!Майстор си на животоописания!
Как набързо,в сбита форма успя,сладкодумнице!
Чакам още, Силвия!
Ашколсун,аферим ма!😉
Ай сиктир,ма! Пак ма сиктирдиса!
Со керез!Виж,Силве, колко сум възхитителен!
Аферим! -
Толкова интересно... Отново! Очакваме!!!
-
На Бог децата винаги са гладни!
Какво обича твоята Тъга?
Нахраня ли я, да не замълчи?
Защото даже гладна е красива...
Като Надеждата, която все е жива. -
Труден живот се очертава за Минка! Дано хаджи Младен да й помогне. Нали ми е адаш - надеждата ми е само в него. А Минка е хубаво име. Напомни ми за Яворовата Мина и за една възрастна баба Минка от детството ми - с големи и топли сини очи, които няма да забравя. Обаятелно пишеш, Силвия!
-
Благодаря ти много, Марианче!
-
Благодаря ти много, Наде!
-
Кой да предположи? Минка...Давай нататък, Силвенце!
-
Забравих да напиша следва, има много за разказване, само че още го оформям, за да върви последователно. Благодаря ти много, Владимир.
Благодарности, Пепи! Гледах да се съсредоточа върху героинята и да е по-сбито.
Благодаря за любими. -
тираджията ме разби! "залюбил и забравил да се върне"
🌺🌻 🌺🌻 🌺🌻
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Прототип има всеки , фантазията съм я свела до минимум, някои факти ги прескочих, да не утежнявам текста. Благодаря ти много за подкрепата!