Прииждат думите
ПРИИЖДАТ ДУМИТЕ
Прииждат моите думи – игриви, забавни, любящи. И влажни, като поглед на майка, която изпраща. Прииждат, като морски прилив със своите шепнещи сини вълни под крилатите облаци. Усещам ги, като устни за нежност открехнати, като гърдите напъпили на жена, узряла за голямата своя любов; като вечерната равносметка на залеза в кесията тежка на отлетелия ден. Те са златистата слама в стърнище на лятото, която очаква дъха на вятъра за своето толкова кратко пътуване, колкото кратка е радостта от любовната среща на влюбени.
Виждам в думите жадни души за любов, които страстно поглеждат към всяка тъмна извивка на тялото – почернели души за любов.
Миг на думи и ехо от думи – хоризонт или бездна кънтяща, през която минава ековитият вик на Вселената. Тишината на думите, като мека коприна, аз усещам как нежно ме гали, как ме завива, с копнеж и очакване. Тишината, която ще стресна с вика си и с поглед ще сепна.
И навярно ще трябва да бъда пророк, за да открия голямата истина за света, за живота, за себе си, без топлината на думите?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Хаджидимитров Все права защищены
