Имало едно време в една много далечна страна прочут разказвач на приказки. Селцето, в което живеел, винаги било изпълнено с детски глъч, защото макар вече стар и немощен, той все още успявал да привлече вниманието на децата с чудните си истории. Всеки следобед мъдрият старец обичал да сяда на пейката пред къщата си. Тогава те идвали, сядали около него и го слушали с интерес. Такъв един следобед децата отново се събрали около него и загледани в дългата му бяла брада, зачакали с нетърпение каква приказка ще им разкаже този път. Тогава едно малко момиченце го попитало:
- Дядо, защо мама казва, че БЛАГОДАРЯ е вълшебна думичка?
Старецът се усмихнал, погалил детето по главичката и казал:
- Защото тя наистина притежава вълшебна сила. - и започнал да разказва.
***
Преди много много години в нашето село в една схлупена къщичка живеели мъж и жена. Те били бедни, но добри и трудолюбиви хора. Мъжът бил дървар, сечал дърва и ги продавал на пазара, а жената се занимавала с къщната работа. Те живеели ...