14 янв. 2010 г., 13:12

Приказка без край

Проза » Сказки и произведения для детей

850 0 3

Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелена поляна, зайчето разтвори статива си и започна да рисува. Със синьо нарисува небето. С жълто - слънцето, което грее и се смее. В средата - на зелена поляна нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, слънце, което грее и се смее и...

То, слънцето, затова се е смеело. Затова, че приказката няма край. Нали?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

azura_luna (Петя Стефанова)

Истински са приказките ти, като онези ,които мама ми четеше, а аз все се чудех, от къде тя знае какво пише в книжката

Зайо Байо е нарисувал вуздуха и небето,мъдростта, за да има птички.Зелена тревичка, за да тичат детските крачета и с ръчички да гонят светлата надежда и жизнеността, която им обещава слънцето...

2010-01-16T08:23:37+02:00
rarebird (Весислава Савова)

Абсолютно! Представих си детски очички вперени в разказвача на тази приказка и как отговарят: "Да-а-а!" Сигурно ще се повторя, но много ми се иска да имам книжка с твоите приказки. Ако нямаш такава, от сърце ти пожелавам да я издадеш.

2010-01-16T06:58:21+02:00
feia (Вилдан Сефер)

2010-01-15T10:01:10+02:00