Небето беше синьо, синьо. Слънцето грееше и се смееше. В средата на зелена поляна, зайчето разтвори статива си и започна да рисува. Със синьо нарисува небето. С жълто - слънцето, което грее и се смее. В средата - на зелена поляна нарисува зайче, което на разтворен статив рисува синьо небе, слънце, което грее и се смее и...
То, слънцето, затова се е смеело. Затова, че приказката няма край. Нали?
© Харита Колева All rights reserved.
Представих си детски очички вперени в разказвача на тази приказка и как отговарят: "Да-а-а!" Сигурно ще се повторя, но много ми се иска да имам книжка с твоите приказки. Ако нямаш такава, от сърце ти пожелавам да я издадеш.Greg
Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...
esenna
– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...
marco777
Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...
perperikon
Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...
Katriona
Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...
БогданаКалъчева
Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
