Приказка - част 1

Имало едно време, едно прекрасно богато царство, чиито жители били винаги щастливи и усмихнати и никога нищо не им липсвало. Царството граничело с три морета, а територията му била осеяна с обширни зелени поля, величествени планини и кристално чисти езера. Векове наред царството процъфтявало и всички живеели в мир и любов. Много велики царе, оглавявали трона, мъдро и достойно управлявали и никой враг, със зли помисли не можел да премине границите безнаказано, а всеки гост, идващ с мир, бил добре дошъл и когато дойдело време да си отива, с усмивка налице и с топлина в сърцето се сбогувал, с обещание винаги да пази красив спомен, за гостуването си.

Никой никога не би заподозрял каква зла участ грози царството, но ето че дошли и черни дни. На трона се възкачил зъл, алчен и егоистичен владетел, който желаел единствено собственото си благополучие и изобилие и изобщо не се интересувал от народа си. Той въвел закон за високи данъци, който важал за абсолютно всеки. Много хора загубили всичките си спестявания и тъй като нямало с какво да платят данъка, се наложило да загубят домовете си и да останат на улицата. Смут настанал сред целия народ и вече никой не се усмихвал, всеки се молел единствено за оцеляване. Много хора загубили и работата си, защото нямало с какво да им се плати, а на останалите заплатите сравнително намалели. Но никой нищо не смеел да каже, та можело ли да се противопоставят на владетеля си. За да се подсигури злия цар, въвел закон за смъртно наказание на всеки, който смее да се опълчи срещу волята му. В началото хората се подкрепяли, приютявали бездомните и безработните в домовете си, грижели се един за друг и с много мъка и усилия успявали да оцелеят. Но постепенно обстановката в царството се нажежила, средствата не достигали и нямало как да има достатъчно за всеки. Появили се крадци и убийци, които не виждали друг начин да се борят за хляба си, появили се тежки болести, които събаряли и млади и стари, и здрави и крехки, започнали вътрешни войни, а враговете само това и чакали, нападнали границите и това още повече отслабило царството. Вече никой не се интересувал от другия, всеки се грижел единствено за себе си.

Царят се изплашил от враговете, които нападали царството – алчността му започнала да го гризе, ако изгубел и най-малка част от царството си, щял да се лиши от твърде много богатства. За негов късмет, но за ужас на всички останали, един ден в царството се появил съмнителен, потаен гост, облечен с черни дрехи. С качулка закривал лицето си, но жълтите му очи ясно прозирали през нея и всеки се отдръпвал от пътя му. Откъдето минел непознатия, тревата съхнела и листата на дърветата окапвали. Цветята ставали на пепел, а животните изплашено побягвали, на всички страни. Из цялото царство наставала страшна сива есен. Странникът влязъл в замъка и поискал да разговаря с владетеля, никой не посмял да му откаже или да го изгони, а той казал че идва с примамливо предложение, на което царя нямало как да му откаже. Това развълнувало алчния цар и той с нетърпение подканил непознатия да говори.

- Аз съм Алекзандър – великия черен магьосник, идвам от далечния север при вас, Ваше Височество, за да ви предложа услугите си. Виждам, че царството ви е в неизгодно положение, поради честите нападения, от страна на враговете ви. И без това си имате достатъчно грижи, сред подчинените ви, затова ви предлагам с магията си да защитя границите на вашите владения и дори бих могъл да омагьосам чуждите владетели, да ви изплащат данък, за щетите, които са нанесли на територията на вашето царство.

- Това е невероятно предложение! - възкликнал със задоволство егоистичния владетел – Но не разбирам само, вие каква полза имате от това? Какво ще желаете в замяна – може би да делим богатствата по-равно? Но ако сте велик магьосник, както казвате, не са ви необходими нито злато, нито сребро, нито диаманти? Какво тогава бих могъл да направя за вас, драги?

- Правилно сте ме преценил, Ваше Височество! Не ви искам дребните богатства! Искам единствено всяка седмица да получавам по едно момче, за предпочитане първороден син на родителите си и не повече от 30-годишен!

- Но за какво са ви момчета? Армия ли ще си правите? - почудил се царя.

- Какво ще правя с тях си е лично моя грижа, скъпи ми владетелю! По-добре не искайте обяснени, защото горчиво ще съжалявате! А и не е ли по-добре за вас, за народа ви, населението да намалее – така ситуацията в царството ви ще се нормализира и ще има по-малко бедни, бездомни и безработни, по-малко гърла за изхранване!

Царят не се замислил много, той не се интересувал от народа, затова и не го вълнувало какво щяло да се случи с момчетата – нали щял да увеличи богатствата си и да запази царството цяло.

- Добре, съгласен съм! Вземете когото си пожелаете, за мен няма значение!

Стиснали си ръцете – магьосника и владетеля и веднага невидими стени обезопасили границите, бодливи тръни поникнали по цялата територия, вражеските армии били покосени от невидими сили, а владетелите им обещали големи богатства на алчния цар, само и само да ги остави намира и да не ги напада.

Всяка седмица, в сряда, по-едно семейство се разделяло с първородния си син и никой никога повече не чувал за нещастника – дали магьосника ги убивал, може би ги ядял или си правел армия, никой нищо не знаел, а и смеели ли да попитат. Малко по-малко населението намаляло, възрастните умирали от глад и от болести, а младите ставали все по-малко и по-малко. Когато първородните синове свършили, магьосника започнал да отнема и другите момчета, без значение кои поред са. Години наред продължавал този ужас и никой нищо не можел да направи, жителите на царството вече се боели и от магьосника и нямало значение, че царят им ги ограбва без срам. Жените били повече от мъжете, затова те вършели и тежката работа, защото нямало кой да се грижи за семействата им. Всеки се молел по-бързо да свършат страданията му и да си отидат от този безчувствен, зъл, мрачен свят. Това тяхното вече не било живот, а непрекъсната верига от страдания, страх, болка, бедност, болести, тирания, омраза и смърт. Дори и Ада изглеждал по-привлекателен, от някогашното разкошно и тънещо в изобилие царство, което сега се било превърнало в свърталище на демони и грешници.

Годините минавали и нямало никакви надежди за спасение, докато не дошъл деня, в който последното младо момче от царството, трябвало да последва съдбата на своите сънародници. Дошъл деня, в който магьосника щял да вземе последната си жертва, сред момчета. Но това момче не било обикновено или поне никой не предполагал, че нещата набързо ще се обърнат в положителна посока.