23 авг. 2012 г., 10:05
1 мин за четене
Приказка с индианеца от Перу:
Беше ранна утрин висооко в Андите, покрай брега на езерото Титикака. А там някъде, в ниското, се беше разположила с цялото си великолепие и чар величествената Амазонска низина... Тъкмо щях да продължа с разходката си, когато погледът ми попадна на интересна гледка... Недалеч от мен, пред останките на разрушените дворци и храмове на инките, стоеше индианец, навярно техен потомък. Той гледаше към току-що настъпващия изгрев с нямо възхищение и явно се бе отдал на някакъв древен ритуал. Изчаках известно време, за да не го притеснявам и така се бях вглъбил, че когато той ми заговори, се стреснах...
- Здравей, пътешественико, виждам, че нашата култура и традиции те впечатляват, затова, ако искаш, ще ти разкажа една легенда от пра-стари времена!
- Да, казах аз и се приготвих да слушам...
Някога, много, много отдавна, боговете се разсърдили на получовеците и изпратили от самото сърце на земята огнени кълба от гореща магма. Те разцепвали земната кора, а пътя им чер ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация