Приказка с индианеца от Перу

Приказка с индианеца от Перу:

Беше ранна утрин висооко в Андите, покрай брега на езерото Титикака. А там някъде, в ниското, се беше разположила с цялото си великолепие и чар величествената Амазонска низина... Тъкмо щях да продължа с разходката си, когато погледът ми попадна на интересна гледка... Недалеч от мен, пред останките на разрушените дворци и храмове на инките, стоеше индианец, навярно техен потомък. Той гледаше към току-що настъпващия изгрев с нямо възхищение и явно се бе отдал на някакъв древен ритуал. Изчаках известно време, за да не го притеснявам и така се бях вглъбил, че когато той ми заговори, се стреснах...
- Здравей, пътешественико, виждам, че нашата култура и традиции те впечатляват, затова, ако искаш, ще ти разкажа една легенда от пра-стари времена!
- Да, казах аз и се приготвих да слушам...
Някога, много, много отдавна, боговете се разсърдили на получовеците и изпратили от самото сърце на земята огнени кълба от гореща магма. Те разцепвали земната кора, а пътя им чертаели потоци от лава. Така били създадени величествените Анди.
"Значи така, според Инките, е създадена литосферата", помислих си аз.
- След това боговете се усмирили и започнали да творят красота след красота... Създали реките, потоците, езерата, обширните черноземни почви между Андите и Атлантика и навсякъде напълнили със живот. Най–причудливи растения и животни, каквито никой никога не може да измисли...
- Хидросфера и Биосфераа - се чух да казвам много тихо, по скоро на себе си.
В този момент, сякаш като специално приготвен концерт, шумовете на природата създадоха симфония: гърленото приръмжаване на ягуар се смеси със звуците на колибри, папагали и господаря на тези земи – величественият кондор.
Колко интересно, помислих си аз, и за пореден път се възхитих на самобитността на тези древни народи, които по толкова уникален начин са си обяснили създаването на атмосферата, хидросферата, литосферата, почвената покривка и целия заобикалящ ни свят...

Стоян Славов - учител по география и биология