Aug 23, 2012, 10:05 AM

Приказка с индианеца от Перу

1.9K 0 0
1 min reading

Приказка с индианеца от Перу:


Беше ранна утрин висооко в Андите, покрай брега на езерото Титикака. А там някъде, в ниското, се беше разположила с цялото си великолепие и чар величествената Амазонска низина... Тъкмо щях да продължа с разходката си, когато погледът ми попадна на интересна гледка... Недалеч от мен, пред останките на разрушените дворци и храмове на инките, стоеше индианец, навярно техен потомък. Той гледаше към току-що настъпващия изгрев с нямо възхищение и явно се бе отдал на някакъв древен ритуал. Изчаках известно време, за да не го притеснявам и така се бях вглъбил, че когато той ми заговори, се стреснах...
- Здравей, пътешественико, виждам, че нашата култура и традиции те впечатляват, затова, ако искаш, ще ти разкажа една легенда от пра-стари времена!
- Да, казах аз и се приготвих да слушам...
Някога, много, много отдавна, боговете се разсърдили на получовеците и изпратили от самото сърце на земята огнени кълба от гореща магма. Те разцепвали земната кора, а пътя им чертаели потоци от лава. Така били създадени величествените Анди.
"Значи така, според Инките, е създадена литосферата", помислих си аз.
- След това боговете се усмирили и започнали да творят красота след красота... Създали реките, потоците, езерата, обширните черноземни почви между Андите и Атлантика и навсякъде напълнили със живот. Най–причудливи растения и животни, каквито никой никога не може да измисли...
- Хидросфера и Биосфераа - се чух да казвам много тихо, по скоро на себе си.
В този момент, сякаш като специално приготвен концерт, шумовете на природата създадоха симфония: гърленото приръмжаване на ягуар се смеси със звуците на колибри, папагали и господаря на тези земи – величественият кондор.
Колко интересно, помислих си аз, и за пореден път се възхитих на самобитността на тези древни народи, които по толкова уникален начин са си обяснили създаването на атмосферата, хидросферата, литосферата, почвената покривка и целия заобикалящ ни свят...

 

Стоян Славов - учител по география и биология

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...