Има порцеланови и тенекиени чайници. Има елегантно изрисувани и ръждясали. От някои чайници пият хората със „синя кръв", а в други баба ми вари шипков чай за дядо.
Но какво всъщност е чайникът? Високо образованата ми съседка от третия етаж би казала: „Чайникът е скачен съд, състоящ се от две основни части..." Тук аз бих я прекъснала, защото знам, че ще последват дълги и широки обяснения, а ако мога съвсем да се увлека и да си представя, че това е сценарий за анимационен филм, бих извадила от пространството зад гърба си огромен чук и бих я цапардосала здравата. Като оставим зад гърба си тези напълно излишни обяснения и отнесени размисли, би трябвало да постъпим като отговорни хора и да продължим по темата.
Има различни видове чайници. Знам, защото съм счупила повечето. Спомням си, че веднъж, когато счупих любимия порцеланов чайник на баба ми, тя се засмя и ми разказа тази история:
„Имало едно време, преди много години, мъж и жена, които били доста заможни, но имали само едно дете - син, ...