"Мили деца и..." Тук Саши малко се поколебава, но се сеща да включи и мен в обръщението си - "... и мили бащи! Започва приказката за черния триглав змей!" Гласът му е тайнствено шепнещ, хипнотичен. Малката се сгушва в тъмното до мен, без да смее дъх да си поеме. Аз също съм завладян от разказа на Саши и мълча, трепетно притихнал. А приказката продължава... "Татко Пепи и Невичка вървели през една тъмна и страшна гора!" Тук го хващам как най-безцеремонно плагиатства от мен - това е моя реплика, с която започват всичките ми приказки. Но си затварям очите - от мен да мине, няма да си търся авторските права!... "В гората ги срещнал черният триглав извънземен!" А? "Ма нали беше змей?!", позволявам си да попитам автора. Той се колебае какво да ми отговори, но намира бързо компромисен вариант: "Змеят бил извънземен!" Казва го с толкова убедена категоричност, че млъквам смутено от глупавия си въпрос. Та как, разбира се, че е бил извънземен! И приказката продължи... Змеят казал: "Да ви изям ли искате, или да ви разкъсам на парчета?!" А татко Пепи и Невичка му отговорили: "Да ни разкъсаш на парчета!" На което змеят, ако се съди по интонацията на Саши, съвсем отегчено казал: "Нямам нищо против!"... Тук вече не издържам и започвам да се смея. Защото Сашко след страшния увод, разказан с преекспонирано зловеща интонация, явно емоционално изчерпан от положените артистични усилия, пресъздаде диалога между героите с толкова унило отегчение, сякаш и на двете страни им е все едно какво става. Като че си говорят на зеленчуковия пазар "Искате ли домати? Искам!" Или, както каза Саши- "Нямам нищо против!"... Смехът ми обаче обиди автора и той замлъкна. Един гений, както всички други гении, остана неразбран! След молби, извинения и обещания за материална (в размер на един сладолед) компенсация за нанесените морални щети, разказвачът склони да продължи приказката...
... Но преди това замълча и с леко отегчение каза: "Нямам нищо против!"