Било ли е, сега ли е или ще бъде, не зная, но зная, че не може без някъде.

            В една Гора, на полянка край рекичка се срещнали няколко думички - Понеже, Обаче, Защото, Както и, разбира се - Такова. И тъй като Слънчо се усмихвал и приятно подухвал вятърко Да, те  решили и си направили чудна къщичка, а пред нея и градинка. Всяка си имала в нея кътче и си садила свои цветя, или такива, които й харесват. Направили си и голяма беседка с много места - да има и за други думички.

            Един ден, както си седели в беседката...

            - Вижте, вижте - казала Понеже, понеже била много наблюдателна и посочила към дърветата.

            - Както виждам - казала Както - дърветата са народили буквички.

            - Ми, значи Гората е... такова - казала учудена Такова - и иска да си наберем от тях.

            - Обаче какво ще ги правим - казала Обаче - предлагам всяка да си ги засади в градинката, за да видим какво цвете ще се роди. После ще ги гледаме и...

            - Да, но трябва да се редуваме - казала Защото, защото така.

            Речено - сторено. Всеки ден една от тях била уж домакиня и подреждала масата. Докато си пийвали чай и си хапвали сладки, разглеждали новото цвете и се радвали. И всичко било толкова хубаво. Но както знаете от другите приказки, ако нещо е много хубаво, все се намира нещо, което не е хубаво.

            Една сутрин, дали защото задухал вятърко Не, или просто времето било малко навъпреки...

            - Обаче, Такова, твоето цвете днес е много криво - казала Обаче, обаче усетила, че не е казала както трябва това, което мисли.

            - Понеже едното му листче на нищо не прилича - казала Понеже и понеже и тя усетила, че не го е казала както трябва, млъкнала.

            - Както виждам и в подредбата на цветчетата нещо е сбъркано - казала Както и както другите и тя усетила, че не го е казала както трябва.

            - Защото така и ароматът му е никакъв... - казала Защото, защото и тя искала да е като другите, но също като другите имала добро сърце и също усетила, че не е казала точно това, което си мислила. Защото всички знаем, че не е важно само какво ще кажем, но и как ще го кажем.

            - Ми, аз исках... такова - казала Такова, навела глава, но очичките й се насълзили и, за да не видят другите, изтичала в стаята си и се разплакала.

             Другите думички вероятно, чувствайки някаква вина, или защото не искали да чувстват вина...

            - Ха, виж се...

            - Ами ти...

             Дали защото вятърко Не задухал много сърдито, всички се прибрали по стаите си и не излезли цял ден. Тъжните им мисли станали толкова големи, че ги държали будни до късно през нощта. Сънчо едва успял да ги поведе към тайните кътчета на своето царство, където добрите феи правили мъдростта на утрото.

            - Не трябваше да идваш - казал вятърко Да.

            - Но нали и двамата майка Истина ни е раждала - казал вятърко Не - както и ти, така и аз съм нужен, защото как иначе.

            - Да, вятърко Не, сега отивайте да спите, а утре ще... - прошепнала Гората съвсем тихичко, за да не чуе никой друг.  

            Сутринта Слънчо с любопитство надникнал през прозорчетата на стаите, в които думичките все още спели. И понеже било време да стават, вятърко Не почукал леко по стъклата, а вятърко Да разпръснал под вратите на стаите им аромат на чай и вкусни сладки.

            Може би по навик, а може би не, думичките се събрали в беседката. Обаче едно неловко мълчание ги карало да гледат надолу. Тогава вятърко Не леко им разрошил косите и отвял тъгата от лицата и сърцата им, а вятърко Да им лепнал по една усмивка.

            - Ха, виж се!

            - Ами ти!

            ... и всички прихнали и се прегърнали.

            - Искате ли... - попитала развълнувана Понеже, понеже, нали разбирате.

            - Даааааа - прекъснала я Обаче, обаче не знаела какво точно, но знаела, че ще е много хубаво.

            - Нека днес пак да съберем буквички - казала Както и както се досещате, трябвало да бъдат много.

            - Нека този път ги засеем заедно точно пред входа на къщичката, така ще ги виждаме всеки ден - казала  Защото, защото искала да каже и на вятърко Да, и на вятърко Не, че са ги разбрали и...

            Вероятно пак от другите приказки знаете, че всяко нещо е хубаво, когато свършва хубаво.

            И наистина било толкова хубаво, че и на рекичката й се приискало да спре и да им се порадва, но не знаела как се спира, също както времето. На приказката й домъчняло за рекичката и, за да не е сама в пътя си, тръгнала с нея усмихната и щастлива. Странното било, че не се притеснявала за това, че е недовършена, макар да не знаела, че е интерактивна. Само силно се надявала и вярвала, че докато стигне с рекичката до другия завой, някой все пак ще завърши приказката и ще допише поуката.

            Обаче не търсете прилика с някой от героите в тази приказка, защото няма да я откриете и понеже, може би все пак искате да сте в нея, както разбирате, трябва да допишете поуката, и тогава... такова.