Било ли е, сега ли е или ще бъде, не зная, но зная, че не може без някъде.
В една Гора, на полянка край рекичка се срещнали няколко думички - Понеже, Обаче, Защото, Както и, разбира се - Такова. И тъй като Слънчо се усмихвал и приятно подухвал вятърко Да, те решили и си направили чудна къщичка, а пред нея и градинка. Всяка си имала в нея кътче и си садила свои цветя, или такива, които й харесват. Направили си и голяма беседка с много места - да има и за други думички.
Един ден, както си седели в беседката...
- Вижте, вижте - казала Понеже, понеже била много наблюдателна и посочила към дърветата.
- Както виждам - казала Както - дърветата са народили буквички.
- Ми, значи Гората е... такова - казала учудена Такова - и иска да си наберем от тях.
- Обаче какво ще ги правим - казала Обаче - предлагам всяка да си ги засади в градинката, за да видим какво цвете ще се роди. После ще ги гледаме и...
- Да, но трябва да се редуваме - казала Защото, защото така.
Речено - сторено. Всеки ден една от ...