ПРИКАЗКА ЗА ГЪРНЕТО

        Един човек поискал от съседа си едно гърне, на заем, за да си свърши някаква работа (да си брои жълтиците). Когато върнал гърнето, вътре в него поставил едно малко гърненце.

        - Съседе, твоето гърне роди.

        Зарадвал се съседът и си прибрал гърнето с гърненцето. Минало доста време. Този човек отново поискал гърнето от съседа си на заем (да си брои жълтиците).

        Минал ден, минали два, минал месец, минали два, съседът не връщал гърнето. Тогава стопанинът си потърсил гърнето.

        - Какво стана, съседе? Кога ще ми върнеш гърнето?

        - А... за кое гърне говориш, за твоето ли? Ами, твоето гърне умря.

        - Е, как така, съседе?

        - Ами... щом едно гърне може да ражда, то идва ден, когато то да умира. И... твоето гърне умря.

         Съседът останал с отворена уста, нищо не можал да каже.

                               *  *  *

        (Ние едно време, нашите жълтици с гърнета ги брояхме. Ха, ха, ха.)