20 мая 2022 г., 21:14

Приказка за Истината

1K 5 18
2 мин за четене

 

 

Имало едно време една китна и зелена горичка. В нея всички живеели тихо и спокойно, докато един ден не се появил огромен бодил. Израснал бързо, само за една нощ, както се случва често в страшните приказки. Нямало да го забележат, ако бодилът не решил да промени животът в гората. Всички трябвало да се съобразяват с него.

-          Аз съм воин на Правдата и Истината. Имам силна воля, свободен дух и не се прекланям пред никой. – твърдял той.

Минала покрай него Лисицата и бодилът одрал кожухчето й.

-          Защо го направи? Заболя ме. – попитала учудена Кума – Лиса.

-          Защото си обикновена патка, а не лисица. Добре, че съм аз да ти го кажа. Никой няма смелостта да произнесе Истината пред теб.  Сега можеш да ми благодариш за искреността.

Лисицата изсумтяла презрително и загърбила бодила. Бил под категорията й да се занимава с него.

Скоро покрай бодила притичало зайчето. Имало важна среща и не забелязало новият обитател на гората. Изведнъж усетило силна болка в едното си краче.

-          Ей ти, защо ме убоде? Какво съм ти направило? – извикало изненадано.

-          Ами защото си обикновена патка, а не зайче. – отговорил високомерно бодилът.

-          Трябва да ми благодариш, че ти казах Истината. – добавил той.

Зачудило се на думите зайчето и си помислило „лош бодил”, а после се затичало за любовната си среща.

Изминало време и гората вече знаела за съществуването на новият обитател. Почти всеки бил убоден, одран и научил истината за себе си. Започнали животните да отбягват бодила. Не минавали покрай него, а той се извисявал сам и горд в своето величие.

Един ден в горичката навлязъл селянин, който водел магаренце със себе си. Животното било гладно и по пътя си хапвало каквото му хареса. Видяло тлъстия бодил и очите му грейнали от радост. Излапало го доволно, а после се оригнало щастливо.
 -      Толкова са хубави бодилите, а никой не ги обича. Ех, защо света не е покрит само с тях?! - помислило си замечтано.
И продължило да живее спокойно със своята
Истина.

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Веселка!🌹🌹🌹
  • Кратко и оригинално! Много ми хареса! Поздравления!
  • Благодаря ти, Миночка. Същото пожелавам и на теб!
  • Катя, отново се насладих на тази прекрасна приказка, има и красота и поука, всичко си е паснало добре,с удоволствие прочетох! Бъди все така вдъхновена!
  • Благодаря ти, Тони.
    А истината е многолика, защото всеки си живее със своята истина.

Выбор редактора

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...