20.05.2022 г., 21:14

Приказка за Истината

1K 5 18
2 мин за четене

 

 

Имало едно време една китна и зелена горичка. В нея всички живеели тихо и спокойно, докато един ден не се появил огромен бодил. Израснал бързо, само за една нощ, както се случва често в страшните приказки. Нямало да го забележат, ако бодилът не решил да промени животът в гората. Всички трябвало да се съобразяват с него.

-          Аз съм воин на Правдата и Истината. Имам силна воля, свободен дух и не се прекланям пред никой. – твърдял той.

Минала покрай него Лисицата и бодилът одрал кожухчето й.

-          Защо го направи? Заболя ме. – попитала учудена Кума – Лиса.

-          Защото си обикновена патка, а не лисица. Добре, че съм аз да ти го кажа. Никой няма смелостта да произнесе Истината пред теб.  Сега можеш да ми благодариш за искреността.

Лисицата изсумтяла презрително и загърбила бодила. Бил под категорията й да се занимава с него.

Скоро покрай бодила притичало зайчето. Имало важна среща и не забелязало новият обитател на гората. Изведнъж усетило силна болка в едното си краче.

-          Ей ти, защо ме убоде? Какво съм ти направило? – извикало изненадано.

-          Ами защото си обикновена патка, а не зайче. – отговорил високомерно бодилът.

-          Трябва да ми благодариш, че ти казах Истината. – добавил той.

Зачудило се на думите зайчето и си помислило „лош бодил”, а после се затичало за любовната си среща.

Изминало време и гората вече знаела за съществуването на новият обитател. Почти всеки бил убоден, одран и научил истината за себе си. Започнали животните да отбягват бодила. Не минавали покрай него, а той се извисявал сам и горд в своето величие.

Един ден в горичката навлязъл селянин, който водел магаренце със себе си. Животното било гладно и по пътя си хапвало каквото му хареса. Видяло тлъстия бодил и очите му грейнали от радост. Излапало го доволно, а после се оригнало щастливо.
 -      Толкова са хубави бодилите, а никой не ги обича. Ех, защо света не е покрит само с тях?! - помислило си замечтано.
И продължило да живее спокойно със своята
Истина.

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Веселка!🌹🌹🌹
  • Кратко и оригинално! Много ми хареса! Поздравления!
  • Благодаря ти, Миночка. Същото пожелавам и на теб!
  • Катя, отново се насладих на тази прекрасна приказка, има и красота и поука, всичко си е паснало добре,с удоволствие прочетох! Бъди все така вдъхновена!
  • Благодаря ти, Тони.
    А истината е многолика, защото всеки си живее със своята истина.

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...