Приказка за Истината
Имало едно време една китна и зелена горичка. В нея всички живеели тихо и спокойно, докато един ден не се появил огромен бодил. Израснал бързо, само за една нощ, както се случва често в страшните приказки. Нямало да го забележат, ако бодилът не решил да промени животът в гората. Всички трябвало да се съобразяват с него.
- Аз съм воин на Правдата и Истината. Имам силна воля, свободен дух и не се прекланям пред никой. – твърдял той.
Минала покрай него Лисицата и бодилът одрал кожухчето й.
- Защо го направи? Заболя ме. – попитала учудена Кума – Лиса.
- Защото си обикновена патка, а не лисица. Добре, че съм аз да ти го кажа. Никой няма смелостта да произнесе Истината пред теб. Сега можеш да ми благодариш за искреността.
Лисицата изсумтяла презрително и загърбила бодила. Бил под категорията й да се занимава с него.
Скоро покрай бодила притичало зайчето. Имало важна среща и не забелязало новият обитател на гората. Изведнъж усетило силна болка в едното си краче.
- Ей ти, защо ме убоде? Какво съм ти направило? – извикало изненадано.
- Ами защото си обикновена патка, а не зайче. – отговорил високомерно бодилът.
- Трябва да ми благодариш, че ти казах Истината. – добавил той.
Зачудило се на думите зайчето и си помислило „лош бодил”, а после се затичало за любовната си среща.
Изминало време и гората вече знаела за съществуването на новият обитател. Почти всеки бил убоден, одран и научил истината за себе си. Започнали животните да отбягват бодила. Не минавали покрай него, а той се извисявал сам и горд в своето величие.
Един ден в горичката навлязъл селянин, който водел магаренце със себе си. Животното било гладно и по пътя си хапвало каквото му хареса. Видяло тлъстия бодил и очите му грейнали от радост. Излапало го доволно, а после се оригнало щастливо.
- Толкова са хубави бодилите, а никой не ги обича. Ех, защо света не е покрит само с тях?! - помислило си замечтано.
И продължило да живее спокойно със своята Истина.
© Катя Иванова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ти, Веселка!🌹🌹🌹
-
Кратко и оригинално! Много ми хареса! Поздравления!
-
Благодаря ти, Миночка. Същото пожелавам и на теб!
-
Катя, отново се насладих на тази прекрасна приказка, има и красота и поука, всичко си е паснало добре,с удоволствие прочетох! Бъди все така вдъхновена!
-
Благодаря ти, Тони.
А истината е многолика, защото всеки си живее със своята истина. -
Хареса ми тази приказка, Катя. Бодилът е за да боде, магарето, за да го изяжда. А истината - не всеки я приема.
-
И аз мисля като теб, Ина. Бодилите не са за всеки.
-
Магарешкият бодил е много полезен. Не само за магаретата истината е свързана с резултата
-
Според бодила всичките сме патки. Бодилите нямат голямо въображение.
Разбира се винаги си добре дошъл под каквато и да е форма. -
Разбрах, магаре- обикновена патка.
Моля, ти си пиши все така, а аз ще прелитам ревейки в коментарното поле. -
Ви, не вярвам да си бодил, защото до сега можеше да ме убодеш жестоко поне 100 пъти.
Благодаря ти. -
Кате, как успя да ме накараш да се чувствам бодил и магаре едновременно.
Чудесна приказка.
Всъщност, май съм обикновена патка. -
Благодаря ти, Наде. Да са живи и здрави магаренцата.
-
Правдива е твоята приказка, Кате.
-
Благодаря ви, Лина, Пешо и Пепи. Радвам се, че ви е харесала. Написана е по действителен случай за един лош бодил.
-
Поздравления!
-
Съвременна приказка,...не само за деца
-
Много ми хареса приказката.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
