Приказка за Истината
Имало едно време една китна и зелена горичка. В нея всички живеели тихо и спокойно, докато един ден не се появил огромен бодил. Израснал бързо, само за една нощ, както се случва често в страшните приказки. Нямало да го забележат, ако бодилът не решил да промени животът в гората. Всички трябвало да се съобразяват с него.
- Аз съм воин на Правдата и Истината. Имам силна воля, свободен дух и не се прекланям пред никой. – твърдял той.
Минала покрай него Лисицата и бодилът одрал кожухчето й.
- Защо го направи? Заболя ме. – попитала учудена Кума – Лиса.
- Защото си обикновена патка, а не лисица. Добре, че съм аз да ти го кажа. Никой няма смелостта да произнесе Истината пред теб. Сега можеш да ми благодариш за искреността.
Лисицата изсумтяла презрително и загърбила бодила. Бил под категорията й да се занимава с него.
Скоро покрай бодила притичало зайчето. Имало важна среща и не забелязало новият обитател на гората. Изведнъж усетило силна болка в едното си краче.
- Ей ти, защо ме убоде? Какво съм ти направило? – извикало изненадано.
- Ами защото си обикновена патка, а не зайче. – отговорил високомерно бодилът.
- Трябва да ми благодариш, че ти казах Истината. – добавил той.
Зачудило се на думите зайчето и си помислило „лош бодил”, а после се затичало за любовната си среща.
Изминало време и гората вече знаела за съществуването на новият обитател. Почти всеки бил убоден, одран и научил истината за себе си. Започнали животните да отбягват бодила. Не минавали покрай него, а той се извисявал сам и горд в своето величие.
Един ден в горичката навлязъл селянин, който водел магаренце със себе си. Животното било гладно и по пътя си хапвало каквото му хареса. Видяло тлъстия бодил и очите му грейнали от радост. Излапало го доволно, а после се оригнало щастливо.
- Толкова са хубави бодилите, а никой не ги обича. Ех, защо света не е покрит само с тях?! - помислило си замечтано.
И продължило да живее спокойно със своята Истина.
© Катя Иванова All rights reserved.
