Приказка за лека нощ
- Ела! – заповядах ù аз.
За пореден път се намирах в любимото си заведение за храна, „Dark”. На това място винаги можех да намеря много и различна за мен храна. В изобилие бяха леките момичета, които си търсеха белята без в действителност да го осъзнават.
Движещите се тела на дансинга приканваха всеки новодошъл да се присъедини към тях, но не и мен. Аз бях различен от тях. Не бях дошъл да се забавлявам, а да се навечерям.
Персоналът на дискотеката вече беше запомнил лицето ми и не беше необходимо да ми проверяват документите. Идвах всяка нощ и отвеждах по едно момиче, което никога повече не се бе появявало на това място отново. Никой не задаваше въпроси, къде са или дали изобщо са живи, което правеше живота ми в това малко градче по-уютно местенце.
- Ела! – повторих аз, но с повече твърдост в гласа си.
Пред мен стоеше едно от онези леки момичета, които си мислеха, че светът е техен. Тъмнокоса с къс бял и между другото мокър потник, който прозираше и очертаваше малк ...