Имало едно време една фирма в един холдинг. И в нея работели три секретарки. Но двете смятали, че тая работа е временна, надявали се да станат поне вицепрезидентки – стига да се запознаят с боса, и затова цял ден пиели кафета и клюкарели. А третата била тихо, скромно момиче, което вършело само работата на отдела, дори понякога пускало прахосмукачката и почиствало мокета. Та затова ехидните ѝ колежки я нарекли Пепеляшка.

Един ден президентът на холдинга обявил конкурс за най-добра програма за управление. Заохкали, завайкали се двете секретарки. Пък отишли в специализираната фирма, платили и  получили поръчаното на флашки. А Пепеляшка тихо седнала зад пулта и като на кръстник се помолила на компютъра си да помогне. Направил ѝ той не една, а две програми – великолепни, и то на модерни флашки, блестящи като кристал. Предупредил я при това компютърът да внимава – страшен вирус върлувал в главната база данни, та затова в полунощ да прибере своите флашки. Иначе – ще бъдат унищожени.

Дошъл денят на конкурса. Една след друга падали неодобрените програми, виели се цели анаконди използвана хартия от принтера, файл след файл загивали под недоволството на младия президент и… Изведнъж се появила програмата на скромната секретарка. Очаровано впил поглед в монитора президентът на холдинга, влюбено проследил предлаганата система, радостно обявил, че най-после открил така търсената главна програмистка. Но в този момент ударило полунощ и ужасената Пепеляшка побягнала с флашките. Тичайки по стълбите, тя изпуснала едната и смаяният президент, който се втурнал се подире ѝ, я прибрал във вътрешния джоб, до сърцето. А на другия ден лично той тръгнал да търси по офисите на холдинга ценната девойка.

От компютър на компютър ходел, клавиатурите им изтрил, за да търси любимата му вече програма, флопитата им скапал да вика тиф след тиф, мишките им разбил да броди от гайд на гайд. Отчаял се по едно време. Но попаднал на компютъра на малката Пепеляшка, сложил флашката и станало чудо. С лекота я приел компютърът, показала се търсената програма, прегърнал президентът Пепеляшка, обявил я за вицепрезидент.

После холдингът цъфтял и процъфтявал, фиксингът му летял нагоре, индексът на ценните книжа се реел волно над банките, и всички били щастливи, щастливи – та чак лепнели…