Приказка за старата ябълка
Събираше катеричката жълъдчета и си мърмореше:
− Гледай го ти човека! Сега чак се сетил, че от истинското по-хубаво няма! Кафе ще ми пие от жълъди! То лошо няма, ама защо точно от моите жълъди?! Кафе – пфу! А моите дечица гладни ли да останат?! Ще го изпреваря аз – най-узрелите и най-сочните ще събера…
И все така докато стигна до хралупата си в старата ябълка. Там започна да прибира жълъдите и слуша… Старата ябълка пак въздиша тежко и си говори сама на себе си:
− Уморена съм вече…Уморена съм… Силичка нямам! Натежали са клоните ми от плод, а то… минава някой, откъсва, а като вкуси сбърчва нос и захвърля ябълката. Дори и червеите, които ядат от плодовете ми после имат стомашни киселини… Уморена съм! Искам да заспя и да не се събудя повече! Сила нямам!
− А! – сепна се къртицата и дори подаде муцунка от купчинката пръст – Ама нали и аз и децата ми всеки ден чистим корените ти, та да се храниш и да имаш сила!
− Как така! Трака-трак! Как така! Трака-трак! – изтрака ...