Приказката на птичето

Живели някога двама елфи. Те много се обичали и скоро им се родила рожба - един много красив син. След като изминали 40 дни от раждането му, при него дошли орисници, за да предначертаят съдбата му. Една му подарила здраве, друга го дарила с вечна младост, а трета го обрекла да стане смел и мъдър воин. Но най-старата орисница му отредила да се влюби в някакво просто селско момиче, при това принадлежащо на човешкия род. Родителите много се възпротивили на този избор на магьосницата, но тя им обещала, че детето им ще бъде много щастливо. И така малкото елфче пораснало, възмъжало и потеглило на поход към далечни и незнайни брегове. Родителите му го изпратили със сълзи на очи и често питали западния вятър за вести от сина им. Отминали много години и синът на двамата елфи не се завръщал. В един слънчев пролетен ден, разхождайки се из градината на кралския дворец, те намерили малка птичка със счупено крило. Двамата я вдигнали, превързали и отнесли да си почива на сянка. Но не щеш ли, щом птичето се посъвзело, то им разправило чудната история за любовта на един смел воин и на една невероятно красива и смела девойка. Птичето имало най-ясния и звънък глас, който всички в двореца някога били чували. И ето какво им разказало то: "Когато се излюпих преди три години, в нашата страна започваше война. Биеха се две от най-силните племена, като едното беше предвождано от красива и смела девойка. Но скоро другата армия победила войската ù и тя била принудена да се предаде. Но девойката била несломима и се била до последен дъх. Виждайки невероятната ù сила и кураж, предводителят на другата армия, който бил висок и строен елфически син, решил да сключат примирие. Освен това той бил омаян и от хубостта на момичето и решил да го помоли да се ожени за него. Ала момичето му отказало, защото било смъртно и не искало той да жертва вечния си живот, само за да се обрече в съюз с нея. Елфът се размислил и почитта, която изпитвал към девойката прераснала в любовна тръпка. Той мислел непрестанно за нея и в една тиха майска вечер чул гласа ù, носещ се като бистър ручей в планинските висоти. Той изтичал навън и я потърсил с очи, но не я видял. На едно високо дърво стояла само една сива птичка, голяма колкото гълъб и припявала тъжна песен с човешки глас. От тази песен принцът разбрал, че това птиче е любимата му, която се преобразила на кукувица с магията на една бабичка, за да не страда по нея елфическият син. А той, щом разбрал истината, ù се замолил да превърне и него в птица, за да летят заедно из простора към вечно синьото и безбрежно небе. И така елфът се отказал от вечната младост на орисниците, за да се свърже макар и за малко със своята любима. Ето оттам идвам аз и това е историята на тези две влюбени сърца." И с края на историята родителите на младия елф разбрали, че се е сбъднало пророчеството на старата фея. И си поплакали за изгубената завинаги рожба, знаейки, че е щастлива и че се рее из простора, понесен на крилете на жадуваната от всекиго любов.