SARNE42 (Елена Димова)
57 488
18 апр. 2007 г., 15:25

Приказките на баща ми 6 

  Проза
960 0 6
1 мин за четене
                         КАК ОЖЕНИЛИ  НАЙ-БЕДНОТО МОМЧЕ  ОТ СЕЛОТО
                                             разказва д-р Елена Димова
             На края на селото живял един ерген, готов за женене. Никоя мома от селото не го искала, защото бил беден, много беден. Родителите му били починали и той трябвало да се грижи сам за себе си още от малък. Бил добро момче. Съседите му го обичали и искали да му помогнат и той да се задоми. Харесал той една мома от друго село. Но за да се ожени, той трябвало да покаже на момата и на нейната фамилия, че има някакво състояние и че ще може да се грижи за жена и семейство.
              Намислили неговите съселяни, как да му помогнат. Постегнали къщата, измазали я. Пооправил той и външния си вид. В двора, където би трябвало да държи овцете си, които той нямал, докарали техните. Държал ги той около две седмици, без да чисти барабонките им и след това си ги прибрали.
            Дошъл денят на сгледата. Момата и семейството й дошли да видят състоянието на момъка.
            Някои от гостите надникнали в двора на овцете. Видели, че дворът е пълен с барабонки и помислили, че ергенът има много овце и посъветвали момата, че този ерген не е за изпущане.
            Решила се момата и скоро се оженили. Още на другия ден, след сватбата, момата разбрала, че се е оженила за много бедно момче. Но за връщане назад и дума не можело да става, пък и го обичала.

© Елена Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Испанската болест е инфлуенца, сиреч - грип.
    И Ангар, възрастните хора по принцип говорят така, в минало време. Независимо дали случката е станала пред тях на момента. Мисля, че идва от това, че едно време единственото им занимание е било да си разказват истории и приказки и начинът на разказване се пренася и в разговорната реч. Баба ми до ден днешен има такъв изказ. Родена е 23-та. Не знам дали е така из цяла България, но в Търновско всички възрастни го правят.
    Хубава приказка, Елена!
  • Хубава приказка. Как съм я пропуснала?
  • Не зная със сигурност дали е било испански грип / през 1935 година е имало испански грип /. Баща ми е роден 1900 г. Бил е женен и са имали бебе. Жена му и детето му умират от тази болест. Предполагам, че и майка му е умряла тогава. Защото от роднини разбирам, че дядо ми се оженил за тяхната баба. До тогава не знаех какви роднини ни са те. Баща ми не говореше за това. Да се е оженил на 17 -18 години, детето да се е родило след година. Излиза около 1918 - 19 - 20 или 21. Три години е бил войник и 1924 г. идва в България. И твоят дядо ли се е казвал Димо? Спомни си разказа на Елин Пелин - Напаст божия. И тук е върлувала тази болест.
  • А знаеш ли дали това е т.н. "испанската болест"? Защото баща ми разказваше за дядо ми:"Дядо Димо и той се разболял от испанската болест... Но ... /направил това и това/... и така оздравял." И много ме измъчва че не знам за каква болест става въпрос. Предполагам че е холера или чума. Освен това ми се струва, че трябва да е било преди 1920 година; иначе баща ми трябваше да каже "и той се разболя", а не "и той се разболял".
  • Около 1920 година е имало страшен грип. Казвали му "испански". Много хора измряли. В някои семейства измряли възрастните. В такива случаи роднините помагали. Събирали се, като бригада, днес работят на едно от семействата от рода, на другия ден на друго семейство. Хем, работата спори, хем останалите деца да не измрат. Вижте, в една от приказките, момъкът сам отива да иска момичето за жена. В приказката "Сит свекър, сита свекърва", се казва ние бяхме трима братя и една сестра. Не се говори за родителите на това семейство.
  • Браво на съселяните! И че така добре го измислили, и че никой не го е издал! Но най-хубавото в приказката е, че момата не съжалявала!
Предложения
: ??:??