Приказките на баща ми 6
разказва д-р Елена Димова
На края на селото живял един ерген, готов за женене. Никоя мома от селото не го искала, защото бил беден, много беден. Родителите му били починали и той трябвало да се грижи сам за себе си още от малък. Бил добро момче. Съседите му го обичали и искали да му помогнат и той да се задоми. Харесал той една мома от друго село. Но за да се ожени, той трябвало да покаже на момата и на нейната фамилия, че има някакво състояние и че ще може да се грижи за жена и семейство.
Намислили неговите съселяни, как да му помогнат. Постегнали къщата, измазали я. Пооправил той и външния си вид. В двора, където би трябвало да държи овцете си, които той нямал, докарали техните. Държал ги той около две седмици, без да чисти барабонките им и след това си ги прибрали.
Дошъл денят на сгледата. Момата и семейството й дошли да видят състоянието на момъка.
Някои от гостите надникнали в двора на овцете. Видели, че дворът е пълен с барабонки и помислили, че ергенът има много овце и посъветвали момата, че този ерген не е за изпущане.
Решила се момата и скоро се оженили. Още на другия ден, след сватбата, момата разбрала, че се е оженила за много бедно момче. Но за връщане назад и дума не можело да става, пък и го обичала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Димова Всички права запазени