1

Приключение

В късните часове на ноща в един от най-опасните квартали на престолният град, в сенките се спотайваше човешка фигура. Личеше си, че този човек не е от този квартал, бе облечен в дрехи на благородник, макар и да бе наметнал старо наметало в опитите си да се маскира. Капки пот бяха избили по челото му и нервно престъпваше от крак на крак, изглежда чакаше някого.  

-         Тук съм, Теодосий, защо ме извика?   

Човекът подскочи, толкова голяма бе уплахата му. Изобщо не бе забелязал кога очакваният от него мъж  е успял да се приближи толкова безшумно от към гърба му. 

-         Уплаши ме Валан, направо ми изкара акъла.

-         Сам си си виновен, Теодосий, беше невнимателен. И така закакво ме повика?

-         Имам работа за теб Северняко, трябва да убиеш един човек.

-         Кой?

-         Един варварин, казва се Йоан.

-         Ще ти струва двайсет жълтици, ако те устройва кажи къде да го намеря? 

Теодосий се замисли, двайсет жълтици бяха много пари, но от друга страна Валан изглежда беше подходящ да сварши работата.

-         Сагласен съм Северняко, но трябва да свършиш работата още тази вечер.

-         Кажи къде да го намеря, Византиецо?

-         Тази вечер пие в староприемницата на Тома Славянина. Знаеш ли къде е? 

-         Разбира се . Как да го позная?

-         Ще го познаеш Валане. Той е толкова висок почти колкото теб, с много къдрава коса, кестенява. Обикновенно пие много и е заобиколен от момичета в кръчмата. Като влезеш там, питай за Йоан българина и ще ти го посочат.

-         До сутринта ще имаш главата му, - обеща Валан и си тръгна.

Валан заедно с още трима свой спътници, направо се запътиха към кръчмата на Тома. И четримата бяха от северните народи, викинги ги наричаха. Сурови мъже , главатарят им Валан, същински гигант, силен,смъртоносен и безпощаден.

 Бързо стигнаха кръчмата и направо нахлуха вътре с извадени мечове. Бяха останали малко посетители, заради късния час на ноща, но този когото търсеха беше там. Седеше на маса до камината и

2

беше гушнал две момичета. Като ги видя ги пусна и сложи ръце под масата.

Валан се усмихна, беше прекалено лесно, какво може да направи сам човек и то невъоражен срещу него и хората му.

-         Ти ли си Йоан Българина?- попита Валан.

-         Да грознико,- с насмешка отговори българина.

-         Добре Йоане, наеха ме да те направя труп. Заколете го момчета!

В момента в който Валан даде заповед за убийството му, Йоан стана на крака. Вдигна тежката дъбова маса и я запокити, като перце срещу нападателите. Успя да улучи Валан и един от хората му и те се строполиха на земята. Другите двама, обаче, се хвърлиха в атака. Йоан отстъпи назат към камината, хвана лопатката, с която се чисти пепелта, бръкна в камината и запокити жарава срещу единя нападател. Удъра се оказа точен, улучиго в лицето и той изпусна меча си, и падна на земята пищейки. Последният от нападателите замахна с меча  към главата на българина, той обаче се наведе и се тласна с цялото си тяло напред. Успя да се блъсне във викинга и да го извади от равновесие. После го хвана за кръста вдигна го над главата си и го хвърли срещу стената, чу се тъп удар, и този боец не помръдна повече, бе си разбил главата. През това време този войн, който бе паднал заедно с Валан, скочи на крака и тръгна бавно срещу Йоан. Българина взе ръжена от ъгъла до камината и зачака своя противник. И той нападна бързо и смъртоносно, а Йоан парираше с ръжена. При един удър, викингът така замахна,че вложи цялата си сила, към главата на своя противник. Ако там се намираше главата му със сигурност щеше да я отреже. Само че българинът се наведе и от силната инерция викингът се завъртя половин оборот, и за част от секундата застана с гръб към Йоан. Но и тази част от секундата бе достатъчна за българина да  го хване за главата , и да му счупи врата.

Валан бавно се изправи, беше замаян от удъра. Масата го бе ударила в главата и ако не беше шлемът му, можеше да му разбие черепа. Огледа се и не можа да повярва на очите си. Двама от хората му бяха мъртви, а третият лежеше на земята и пищеше, държейки се за лицето. Срещу него с меч в ръка вървеше Йоан, Валан беше изпуснал своя  меч, след удара с масата.

      -Направи грешка Грознико,- проговори Йоан.- Никога не пречи на българин, когато пие и се забавлява.

-         В името на Один пощади ме, Йоане - помоли Валан.

3

-         За теб съм Калойоан( хубавият Йоан), Грознико,- отговори с насмешка българина, тъй като от удара лицето на Валан бе подпухнало и гротеско.

-          Умолявам те благородни Калойоане, пощади ме.

-         Днес имаш късмет. Върви си! Но още днес да напуснеш града или при следващата ни среща пощада не ще има - заповяда Калойоан.

Няколко часа по-късно Валан се качи на кораб за родните си земи и се молеш никога повече да не се среща с тия дяволи българите. Късно следобед на същия ден Йоан се събуди и се замисли за преживяванията от нощта. Той беше изпратен от братята си, като заложник на Византия, за да се гарантира мир между техните две държави. Но това беше странно заточение, византииците му разрешира да ходи свободно из града. Разчитайки на своите шпиони да докладват за всяка негова стъпка и при евентуално бягство той да бъде върнат. Ако императора искаше да е мъртъв щеше да му прати войници, а не наемници. Всъщност на него му бе полезен жив, а не мъртъв. Шпионите би трябвало да го предпазят от евентуални нападения. А щом бяха допуснали грешка, значи има начин да се избяга незабелязано от града. Начин, който с времето щеше да открие. А до тогава животът тук се очертаваше да е интересен.