22 июн. 2022 г., 17:15

 Приключенията на едно паве- част четвърта 

  Проза » Рассказы
451 1 1
6 мин за четене

ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДНО ПАВЕ

 

Част четвърта

 

     Тази сутрин се случи нещо много приятно. Още по тъмно слаб топъл дъжд ни изми от прахта и всичко което, вчерашничт ден ни беше причинил. Четвъртак винаги е тежък ден за нас. Десетки каруци, волове, коне и даже магарета, минават по нашите тела на път за пазара или  някой хан. Селските цървули газили из бунища и торища също не са особено приятни за нас. Та този лек дъждец е винаги добре дошъл в такива дни.

На пазара цари голямо оживление. Часът е вече 8 и софиянци, награбили чанти и мрежи са дошли да напазаруват, не само за събота и неделя, но и за понеделника. Най-малко хора има между Пиротска и Нишка. Както обикновено там са се настанили грънчари, сергии за дребни домашни потреби, продавачи на гулии и на ДДТ. Имено търговеца на ДДТ-то  дере гърло, викайки “ето го убиеца, на молци и дървеници.” Грънчарите са наредили стоката си на сандъци или направо на земята, върхи стари изхабени и кърпени платнища. Те продават окарини, малки стомнички и фигурки на арменския поп. Свещници и купички за чубрица, шарена сол  и пипер допълват разнобразието на стоката. Те си имат ядове с децата от близкото арменско училище, които през междучасието връхлитат като хали върху керамичните попове, чупят ги и бегат от побеснелите търговци. Случва се да сграбчат и някой алабаш, с който да се почерпят в двора на училището, където се чувстват в безопасност.

Най е оживено между улиците Екзарх Йосиф и Кирил и Методий. Тук са планините от огромни ломски и Арчарски любеници, медените пъпеши, кафезите с зелени чушки, и домати, тиквички, морави от Пазарджишко и Пловдивско. Ягодите от Берковица пръскат своя божествен аромат из целия пазар. Но където и да погледне човек, огромните почти черни череши хрющалки от Драговищица и Бобошево, привличат очите на софийските мющерии. Тук е и Гюро бореца, тук е и палатката на “човека 206 кила” чиито хасени гащи се развяват като знаме пред палатката в която се влиза с билетче от 10 железни левчета. На ъгъла на Цар Симеон е застанал с количката си продавачът на ледено, който предлага и скрежко в разни цветове-жълт, червен, розов. Има даже и зелен-ментов, за радост на децата които обожават любимото “Скрежко”. А пък пред аптеката на Икономов е застанала със своята сергийка продавачката на “бъдеще” със стотиците малки хартийки и бялото морско свинче, което послушно тегли билетчето на поредният кандидат да узнае бъдещето си.

Въобще на пазара е много интересно в такива дни. Тук можете да срещнете жената на министъра, придружена от слугинята й, която носи кошницата, в която госпожата слага купения зарзават. Може да срещнете някоя артитка  или артист, може да се сблъскате с някоя вакарелска слугиня изпратена да купи овошки. Пъстър свят, млади, стари, мъже и жени, даже деца. Казват, че онова момченце дето се роди в оня мразовит ден на 36-та година, също често го виждали на пазара. Носел стари обувки от къщи, нареждал ги на бордюра на улицата и ги продавал. Но покрай старите обувки, продал и един чифт нови обувки на баща си-обущаря, та той му спрял търговията, или както биха казали новите българи “стопирал му бизнеса”. Преди всички фирми и надписи бяха на български и бай Пешо от Иваняне можеше да чете надписите и фирмите. А сега всичко е на американски, и баба Пена се чуди и мае в кой магазин да си купи кюлоти с ластик на крачола. Прост бил народа, знаел само един език, своя, родния и на него пишел, на него четел, на него си говорел с комшията, с бакалина и с фурнаджията. Сега пак знаят само един език, ама е американски, и вече няма ни бакали, ни фурнаджии, ни обущари. Даже боклуджии няма. Има само бизнесмени и разни бизнеси. Но пък за сметка на това в боклуците ровят учени, професори, учители, та даже и някои цигани.

Ние паветата сме много благодарни на хората. От една голяма безимена скала ни превръщаха, с много труд, в малки базалтови кубчета които заживяваха свой собствен живот. Сега от време на време ни заливат със смола и пясък, асфалт му казват, ама той се пука, лющи и превръща в прах, и ние отново излизаме на повърхноста и без нас хората не могат. Твърди сме ние базалтовите кубчета от планината Витоша, ние сме безсмъртни, както казват хората.

В разгара на лятото софийският пазар е изключително живописно място. Тук ще срещнете всички цветове и техните нюанси. Тук ароматите са повече и по-силни от миризмите в кой да е парижски парфюмериен магазин. Да не говориме за формите, чието разнообразие не се среща в таблата и на най-великите майстори на четката. Разнообразието на плодовете, зеленчуците и другите стоки предлагани на това градско тържище, не остъпва и на разнообразието на хората дошли да си напазаруват необходимото за ежедневието.

От селяни дошли от всички краища на България за да продават плодовете на родната земя, толкова щедра, толкова богата в разнообразието на  зеленчуците и плодовете които тя ражда, че трябват дни и месеци да да опишем богатствата на българската земя. Само като погледнем тревите предлагани от няколко селски баби, седнали на малките си трикраки столчета край оградата на черквата Св. Св. Кирил и Методий, можем да се упоим от  ароматите излъчвани от градинския магданоз, от копъра, ментата и дивисила. До тях мъдруват джоджена, градинският чай, пресният чесън, с утринна роса по стръковете, вързопите лозови листа и китките с царицата на българската трапеза-великата, неповторимата и незабравима Чубрица, без която нито една празнична трапеза не е достатъчно богата, нито едно ястие не е достатъчно ароматно, и в края на краищата не е достатъчно Българско!

Един до друг са опънали сергиите си шопи белодрешковци, тракийци от пловдивско и пазаджишко, левенти и красавици от видинско и други дунавски села. Горди балканджии предлагат рунтави агнета с черен белег на челото, има даже черноморски рибари продаващи пушен паламуд, веяна скумрия и чирози за мезе на мастиката.

Пазарувающата публика не е по-малко разнообразна, от префарцунени госпожи с шапки с цветя, работнички от фаброките с изпити лица, до румени красавици вакарелки, цанили се като слугини при госпожи на богати търговци. Не липсват и зяпачи и лентяи, дошли на зейпазар, та време да мине и ако опитат нещо от стоката, си е чист кяр. Старци едва кретащи, подпряни на евтини бастуни,  и вечно недоволни от стоката, не престават да мърморят под носа и да повтарят как е било по”техно време”. Тук ще срещнете и баби повели внуците на пазар да им купят ледено или малка кофичка малини или къпини, голямата радост на всички софийски деца.

Така до късно след обяд, на пазара цари оживление, пазарлъци и понякога кавги. Хора разни, нрави разнообразни. Но лека полека, каруците тръгват да се прибират по домовете си, гражданьете също и на улица Драгоман настъпва тишина с непочистени още боклуци. Разчупени ломски дини, леко прогнили картофи и смачкани домати и пиперки се въргалят покрай вдигнатите вече сергии. От тук нататък думата имат общинските метачи и миячи на улици, които след няколко часа ще лъснат пазарната улица до следващия вторник.

Сега настъпва хубаво време и за нас, базалтовите павета. След два дена тъпкани, газени, обливани с нечистотии, настъпва  времето на метлата и силните струи студена софийска вода, които ни изчистват и лъсват като за празник. Утре, събота слънцето ще грейне рано, рано, ще стопли телата и душите ни и по нас ще полетят лъскави файтони към Княжево, Курубаглар и голямата Царска градина.

© Крикор Асланян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??