Бяха го кръстили със странното име Фъкълбери Фин. Може би в името му бе кодиран един от най-срамните глаголи, както и бъдещите му умения да си служи с изящните си дълги пръсти, защото "Фин" идваше като съкращение от Finger /в превод - Пръст/. Впоследствие животът му щеше да се развие много бамбашка и той да оправдае напълно особеното си име. Когато попът го взе в ръце и поднесе към купела с вода, за да го кръсти, Фъкълбери изпита див ужас, сякаш го похищаваше арабски терорист от ИДИЛ. Започна да плаче и да се тегли, но кръщането все пак се състоя. Това се случи на втората година от начеващия се негов животец, но събитието остави реликтовия си шум завинаги в душата му. В добавка той получи трайна алергия към попове и църкви. Оттогава здравият му инстинкт го караше да стои надалече от тях. Родителите на Фъкълбери Фин го удариха на ергенски живот и момчето бе предадено в ръцетe на баба и дядо. Така то отрасна в една голяма къща в провинцията. Още в детската градина Фъкълбери се влюби стра ...