С пукването на зората Ноа потегли към Воинските хълмове със задачата да съобщи на човешкия народ, който обитаваше тези земи, за решението на Некус Сайф.
Всички добри народи и раси живееха в мир крепен от Кортовия съвет. Планината бе дом на всички им вече векове наред, нямаше смисъл да воюват помежду си. С времето отношението им се бе превърнало в братство, но битките далеч не бяха, нито пък някога щяха да приключат. Стоманено здравият съюз, който цареше в Корт, силно затрудняваше техните врагове, а те определено не бяха малко - орки, огнени дракони, противните тролове, живеещи по пещерите на планината, и още същества, жадни за мъст, кръв и раздор.
Елфът крачеше по малката пътека, оставяйки Руините на мървия град зад себе си.
- Кортов съвет... - измънка под носа си и погледна към лявото си рамо, където тъкмо бе кацнал един млад сокол - ...добре, че си ти, Лиф, иначе щях да си говоря сам като някой луд. - и като махна качулката на кафевия си плащ, преметна дългата си до таза коса през др ...