ПРИТЧА ЗА БЛАГОСЛОВИЯТА

          Понеже нямаше пари за автобуса, Дребният тръгна направо през гората. По преките, по преките… Все ще стигне до село. ”По дяволите, каква непрогледна нощ!”, мислеше си.

          Изведнъж пред него сякаш от нищото изскочи мъж. Сблъскаха се.

          - Дребни човече – каза непознатият, като буквално натика в ръцете му нещо дълго, студено и хлъзгаво – Вземи. Това е благословията ти. Пази я като очите си. Поне до сутринта, когато вече ще си в село. Пък после… Ще решиш сам. 

          Дребосъкът дори не успя да реагира. За няколко секунди остана слисан. Достатъчно време за другия да изчезне в тъмнината така загадъчно и необяснимо, както се бе появил.

          “Какво ли е това?… Ами ако е змия?… А аз трябва да я нося в пазвата си… И… какво ще стане с мене, когато се затопли и размърда?… Ще ме ухапе.

          Размишлявайки си така, човечецът бе изминал доста път. Но ни светлинка, ни село. Беше се объркал. Стори  му се, че доста е вървял. Кога най-после ще съмне… Въздъхна. “Офф. Змията май наистина си е благословия. Както съм беден, гладен и безработен, май настина ще е по-добре да ме ухапе тая пущина, та поне да се отърва от този и без това жалък и безполезен живот. Но… По дяволите! Живее ми се!” и… Захвърли нещото, което го плашеше. То прошумоля във високата изсъхнала трева и изплака в пръстта.

          - Хааа! Знаех си – възкликна Дребният – Змия е!

          Точно в този момент висок мъж изскочи в тъмното иззад гърба му с фенерчето си, наведе се и взе оттам златна огърлица.

          - Но… Това е… Чакай! Дай ми я! Тя е МОЯ…

          - Беше  - отдръпна се назад Високият – Ти нали захвърли благословията си. Какво искаш повече?  – И изчезна в тъмното със светлинката си така внезапно, както се бе появил.

          С огърлицата колко дългове щеше да си плати и колко имот да си купи Беднякът; да се отърве веднъж завинаги от бедността… Но когато човек е в тъмно, не вижда. И тогава дори златото му се струва отрова.

           Така че, внимавай, човече, бъди бдителен и пази благословиите си добре. Че с каквито очи гледаш, с такива и виждаш…