ПРИТЧА ЗА БЛАГОСЛОВИЯТА
Понеже нямаше пари за автобуса, Дребният тръгна направо през гората. По преките, по преките… Все ще стигне до село. ”По дяволите, каква непрогледна нощ!”, мислеше си.
Изведнъж пред него сякаш от нищото изскочи мъж. Сблъскаха се.
- Дребни човече – каза непознатият, като буквално натика в ръцете му нещо дълго, студено и хлъзгаво – Вземи. Това е благословията ти. Пази я като очите си. Поне до сутринта, когато вече ще си в село. Пък после… Ще решиш сам.
Дребосъкът дори не успя да реагира. За няколко секунди остана слисан. Достатъчно време за другия да изчезне в тъмнината така загадъчно и необяснимо, както се бе появил.
“Какво ли е това?… Ами ако е змия?… А аз трябва да я нося в пазвата си… И… какво ще стане с мене, когато се затопли и размърда?… Ще ме ухапе.
Размишлявайки си така, човечецът бе изминал доста път. Но ни светлинка, ни село. Беше се объркал. Стори му се, че доста е вървял. Кога най-после ще съмне… Въздъхна. “Офф. Змията май наистина си е благословия. Ка ...