Притча за завоите на мисълта
Един младеж решил да тръгне по завоите на мисълта, защото едни добри хора му били казали, че там се крият тайни и прозрения, които никой друг не е виждал.
В началото пътят изглеждал забавен — всеки завой му поднасял на тепсия нова гледка. Но скоро пред него се появили капани. Любопитното било, че те не били за зверове, а за умници: въпроси без отговори, спорове без край, догадки без смисъл. Колкото повече мислел младежът, толкова по-дълбоко затъвал...
Главата му се завъртяла, вестибуларният му апарат не издържал, и той едва не изгубил себе си в този лабиринт!
Накрая попаднал в джунглата на добрите намерения. Всички пътеки били постлани с обещания: „Ще ти помогна!“, „Ще ти покажа пътя!“, „Довери ми се!“. Но всяка пътека завършвала на едно и също място — вратата към ада.
Там го чакал дяволът, който само тихо прошепнал:„Не аз те доведох тук. Ти сам дойде.“!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гюрхан Все права защищены
