Притчата за добрия пастир
“Ако някой човек има сто овце
и една от тях се заблуди,
не оставя ли деветдесет и деветте
и не отива ли по хълмовете
да търси заблудилата се?”
Евангелие от Матей 18:12
Имало някога млад пастир, който имал сто овце. Един ден една от овцете му се изгубила. Тогава пастирът прибрал останалите деветдесет и девет на сигурно място и тръгнал да търси изгубената.
Цял ден скитал той и привечер успял да открие заблуденото животно. Щастлив я вдигнал на раменете си и я отнесъл при останалите.
Вечерта отишъл в кръчмата и започнал да се хвали за това, което е направил. Разказвал на всеки, който искал да го чуе, а хората били много впечатлени от историята.
- И си оставил всички други овце, пропилял си цял ден, за да намериш една единствена загубена овца?
- Да, така направих – гордо заявил пастирът. – Защото всяка овца е важна, точно както и всеки човек е важен.
Хората закимали одобрително. Един от тях се изправил и казал:
- Аз съм директор на местното училище, искаш ли утре да дойдеш и да разкажеш на учениците тази история.
Младежът се съгласил. На другия ден разказал с най-големи подробности за приключението си. Децата били много впечатлени, а накрая дори ръкопляскали.
Когато си тръгвал, пастирът бил настигнат от един възрастен мъж:
- Здравей, утре има важно събрание в кметството, ще присъстват много влиятелни хора от околността. Желаеш ли да дойдеш и да споделиш историята си?
- За мен ще е удоволствие – казал пастирът и наистина за него било удоволствие.
На следващия ден хората много харесали историята. Десет минути не спрели да го аплодират. Историята се разпространила надлъж и нашир и скоро започнали да пристигат покани за пастира от най-различни места, където хората искали да чуят поучителната му история. Той започнал да говори в училища, пред мъдреци, пред обикновени хора и царе, пред просяци и обущари, пред космонавти и войници. Всички знаели името му и били чували за делото му.
Един ден, докато разказвал за изгубената овца пред група ученици едно от децата го попитало:
- А какво стана с овцата?
- Намерих я – казал пастирът и засиял от щастие.
- Да, това го разбрах, но какво стана с овцата после?
Пастирът се замислил, след това пребледнял. Без да дава обяснения, изхвърчал от стаята и са затичал по пътя. Тичал докато не стигнал до мястото, където били затворени овцете му. Запъхтян отворил вратата и веднага го блъснала ужасна воня. Всички овце били мъртви и разложени. Помещението била пълно с мухи.
Пастирът клекнал на земята и повърнал.
Не става само с приказки…
08.05.2009
НРО
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Михаил Костов Все права защищены
