The_Crimson_King (Михаил Костов)
167 567
8 мая 2009 г., 15:22

Притчата за добрия пастир 

  Проза
2630 0 12
2 мин за четене

“Ако някой човек има сто овце
и една от тях се заблуди,
не оставя ли деветдесет и деветте
и не отива ли по хълмовете
да търси заблудилата се?”
Евангелие от Матей 18:12

  Имало някога млад пастир, който имал сто овце. Един ден една от овцете му се изгубила. Тогава пастирът прибрал останалите деветдесет и девет на сигурно място и тръгнал да търси изгубената.
   Цял ден скитал той и привечер успял да открие заблуденото животно. Щастлив я вдигнал на раменете си и я отнесъл при останалите.
   Вечерта отишъл в кръчмата и започнал да се хвали за това, което е направил. Разказвал на всеки, който искал да го чуе, а хората били много впечатлени от историята.
- И си оставил всички други овце, пропилял си цял ден, за да намериш една единствена загубена овца?
- Да, така направих – гордо заявил пастирът. – Защото всяка овца е важна, точно както и всеки човек е важен.
   Хората закимали одобрително. Един от тях се изправил и казал:
- Аз съм директор на местното училище, искаш ли утре да дойдеш и да разкажеш на учениците тази история.
  Младежът се съгласил. На другия ден разказал с най-големи подробности за приключението си. Децата били много впечатлени, а накрая дори ръкопляскали.
  Когато си тръгвал, пастирът бил настигнат от един възрастен мъж:
- Здравей, утре има важно събрание в кметството, ще присъстват много влиятелни хора от околността. Желаеш ли да дойдеш и да споделиш историята си?
- За мен ще е удоволствие – казал пастирът и наистина за него било удоволствие.
   На следващия ден хората много харесали историята. Десет минути не спрели да го аплодират. Историята се разпространила надлъж и нашир и скоро започнали да пристигат покани за пастира от най-различни места, където хората искали да чуят поучителната му история. Той започнал да говори в училища, пред мъдреци, пред обикновени хора и царе, пред просяци и обущари, пред космонавти и войници. Всички знаели името му и били чували за делото му.
  Един ден, докато разказвал за изгубената овца пред група ученици едно от децата го попитало:
- А какво стана с овцата?
- Намерих я – казал пастирът и засиял от щастие.
- Да, това го разбрах, но какво стана с овцата после?
  Пастирът се замислил, след това пребледнял. Без да дава обяснения, изхвърчал от стаята и са затичал по пътя. Тичал докато не стигнал до мястото, където били затворени овцете му. Запъхтян отворил вратата и веднага го блъснала ужасна воня. Всички овце били мъртви и разложени. Помещението била пълно с мухи.
Пастирът клекнал на земята и повърнал.

Не става само с приказки…

08.05.2009
НРО


© Михаил Костов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми краят. Мъдър е.
  • Наистина поучителна история.
    Поздрави!
  • минавайки, прочетох, добре си го направил.
    В тази връзка си спомням нещо разказано от Солжиницин - Когато написва "24 часа от живота на Иван Денисович", и се очаква бумът и славата му, При един разговор Шолохов му казва: Сега ще трябва да даваш само интервюта, да разказваш, да пишеш за това как си написал тази книга . Моят съвет е - недей го прави - откажи всичко и напиши следващите си книги. Иначе може би никога няма да го направиш.
    Солженицин го послушал.

    Ако мисията ти е да спасяваш блудни овце, прави го , но не разказвай, за да не останеш без стадо.
    поздрави Раш
  • Да, не става само с прказки... Поздрави!
  • АХаххах
    Бих го посъветвал да каже:
    "Дадох ги на чевеите, та нали и те са създания на този грешен свят"

    Определено добре казано
  • Мнооого яко!!!! Няма нищо по-гадно на този свят от това да си конкретен!!!
  • Мисля, че доста мъдрост се крие в главата ти, а огромен талант в перото ти. Прочетох и харесах за пореден път. Браво!
  • Защо няма иконка с вдигнат палец?!
    Щях да я използвам тук!
    Поздрави!
  • Във всяко нещо,което се роди в главите ни има малка доза мъдрост или безумие Има си замисълът и твоя разказ нали
  • Брей, azura_luna, не подозирах че такава мъдрост се таи в плешивата ми глава.
  • Дълбоко. Не дотолкова, че да бъде невъзможно да бъде разбрано, но напълно достатъчно, за да не съжалявам, че го четох. Поздрави.
  • Разби ме с този край!Увлекателно разказано!
    Липсва ли едно парченце от пъзела на човечеството,пък било то и най голямата "овца",нещо се прекъсва,вече не същества истински ...
    Пастирът е заменил добрината си, стремежа да съхрани цялото,общността с тленната слава...Пиедесталите рухват и възкачилия се на тях се сгромолясва на земята...
Предложения
: ??:??