Притчата за добрия пастир
“Ако някой човек има сто овце
и една от тях се заблуди,
не оставя ли деветдесет и деветте
и не отива ли по хълмовете
да търси заблудилата се?”
Евангелие от Матей 18:12
Имало някога млад пастир, който имал сто овце. Един ден една от овцете му се изгубила. Тогава пастирът прибрал останалите деветдесет и девет на сигурно място и тръгнал да търси изгубената.
Цял ден скитал той и привечер успял да открие заблуденото животно. Щастлив я вдигнал на раменете си и я отнесъл при останалите.
Вечерта отишъл в кръчмата и започнал да се хвали за това, което е направил. Разказвал на всеки, който искал да го чуе, а хората били много впечатлени от историята.
- И си оставил всички други овце, пропилял си цял ден, за да намериш една единствена загубена овца?
- Да, така направих – гордо заявил пастирът. – Защото всяка овца е важна, точно както и всеки човек е важен.
Хората закимали одобрително. Един от тях се изправил и казал:
- Аз съм директор на местното училище, искаш ли утре да дойдеш и да разкажеш на учениците тази история.
Младежът се съгласил. На другия ден разказал с най-големи подробности за приключението си. Децата били много впечатлени, а накрая дори ръкопляскали.
Когато си тръгвал, пастирът бил настигнат от един възрастен мъж:
- Здравей, утре има важно събрание в кметството, ще присъстват много влиятелни хора от околността. Желаеш ли да дойдеш и да споделиш историята си?
- За мен ще е удоволствие – казал пастирът и наистина за него било удоволствие.
На следващия ден хората много харесали историята. Десет минути не спрели да го аплодират. Историята се разпространила надлъж и нашир и скоро започнали да пристигат покани за пастира от най-различни места, където хората искали да чуят поучителната му история. Той започнал да говори в училища, пред мъдреци, пред обикновени хора и царе, пред просяци и обущари, пред космонавти и войници. Всички знаели името му и били чували за делото му.
Един ден, докато разказвал за изгубената овца пред група ученици едно от децата го попитало:
- А какво стана с овцата?
- Намерих я – казал пастирът и засиял от щастие.
- Да, това го разбрах, но какво стана с овцата после?
Пастирът се замислил, след това пребледнял. Без да дава обяснения, изхвърчал от стаята и са затичал по пътя. Тичал докато не стигнал до мястото, където били затворени овцете му. Запъхтян отворил вратата и веднага го блъснала ужасна воня. Всички овце били мъртви и разложени. Помещението била пълно с мухи.
Пастирът клекнал на земята и повърнал.
Не става само с приказки…
08.05.2009
НРО
© Михаил Костов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хареса ми краят. Мъдър е.
-
Наистина поучителна история.
Поздрави!
-
минавайки, прочетох, добре си го направил.
В тази връзка си спомням нещо разказано от Солжиницин - Когато написва "24 часа от живота на Иван Денисович", и се очаква бумът и славата му, При един разговор Шолохов му казва: Сега ще трябва да даваш само интервюта, да разказваш, да пишеш за това как си написал тази книга . Моят съвет е - недей го прави - откажи всичко и напиши следващите си книги. Иначе може би никога няма да го направиш.
Солженицин го послушал.
Ако мисията ти е да спасяваш блудни овце, прави го , но не разказвай, за да не останеш без стадо.
поздрави Раш -
Да, не става само с прказки... Поздрави!
-
АХаххах
Бих го посъветвал да каже:
"Дадох ги на чевеите, та нали и те са създания на този грешен свят"
Определено добре казано -
Мнооого яко!!!! Няма нищо по-гадно на този свят от това да си конкретен!!!
-
Мисля, че доста мъдрост се крие в главата ти, а огромен талант в перото ти. Прочетох и харесах за пореден път. Браво!
-
Защо няма иконка с вдигнат палец?!
Щях да я използвам тук!
Поздрави! -
Във всяко нещо,което се роди в главите ни има малка доза мъдрост или безумие Има си замисълът и твоя разказ нали
-
Брей, azura_luna, не подозирах че такава мъдрост се таи в плешивата ми глава.
-
Дълбоко. Не дотолкова, че да бъде невъзможно да бъде разбрано, но напълно достатъчно, за да не съжалявам, че го четох. Поздрави.
-
Разби ме с този край!Увлекателно разказано!
Липсва ли едно парченце от пъзела на човечеството,пък било то и най голямата "овца",нещо се прекъсва,вече не същества истински ...
Пастирът е заменил добрината си, стремежа да съхрани цялото,общността с тленната слава...Пиедесталите рухват и възкачилия се на тях се сгромолясва на земята...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
