Приятели
ПРИЯТЕЛИ
Преди да отворя вратата, вече чувах драскането и скимтенето отвътре. Едва открехнах и Джери ми се метна в ръцете, а аз присвих очи и стиснах устни в очакване на 5-минутните мокри целувки. Не би. Джери само ме близна, скокна обратно и се затърча към спалнята на Мамито. Последвах го и онемях. Той, насаден в ръцете й и я целува, целува, целува...
Няма още година от как Ади го получи подарък. Метнал се в ръцете му и не искал да се раздели с него. Кръстихме го Джерънд, защото тогава Ади изучаваше прилагането на герундий (gerund) в английския език, а иначе марката му е „Джак Ръсел териер”.
Считахме, че е нямо, понеже не лаеше. Рядко използва предните си лапи, защото или е изправен на задните и танцува, или е в нечии ръце и целува. Само с Мамито не е така. Опита се Джерито още първите дни да скъси дистанцията, но тя тактично го избута и му заяви:
- Мен, който е трябвало и когато е трябвало, ме е целувал...неща да ме целува куче. Осемдесет и кусур годишна жена съм станала...куче ще ме целува! Срамотия някаква! Чиба...я да се махаш, че като грабна бастунката!
Бяха изградили взаимоотношения на мирна съвместна търпимост и така до онази злополучна вечер, когато Мамито се подхлъзна в коридора и си счупи ръката. Дали от старостта, или от кадърността на ортопеда, но зарасна накриво и трудно си служи вече с нея. Мамито обвиняваше Джери, че е бил маркирал в коридора, а той я гледаше виновно и я отбягваше.
Сега се беше разположил в скута й и я целуваше в несвяст. С щастливо лице и накъсани от целувките фрази, Мамито заразказва:
„Бях си полегнала с „Трета възраст”, когато го чух да лае. Лае, лае, а после ръмжи, ама ще се скъса...и тупурдия в коридора... бр-е-е, що става! Скокнах аз, отварям си вратата и що да вида: в коридора един циганин, награбил на Ади коженото яке и още две-три неща, а Джерито впило зъби в крака му, ръмжи и не пуска. Развиках се аз... оня търти надолу по стълбите... с все Джерито на крачола си. После го чух да лае, лае... все по отдалечено. Върнах се и набрах 112. Казах им всичко, затворих и чак тогаз се сетих за Джерито – няма го. Взех си бастунката, заключих и тръгнах надолу по стълбите. Не помня, до третия ли, до втория ли етаж бях стигнала и ей го милия, влачи на Ади якето, на баба милото Джеринци, то, пазителчето ми, то... Ама и вий, дето забравяте да заключвате сутрин кат излизате! Ох, милият ми той...
Гледам ги аз, гледам и една буца почва да ми се събира на гърлото и да ми се виждат все по-размазани образите им. Приятели, а?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лордли Милордов Все права защищены
