15 мая 2007 г., 09:22

Призма

1.3K 0 0
1 мин за четене
И сега какво?...
Редим думи върху полето като низ от черни лястовици... Мислите ни - накацали по телеграфните жици... И капят, стичайки се надолу...
Кому са нужни думи? Когато всичко е толкова перфектно... Дори малките наболи косъмчета по брадата ти... Или начина, по който слънчевият лъч се пречупва през чашата ми с вода...
А се тормозим с мисли... Тази вечер седнах със свито сърце и натежала от мисли глава, пред монитора. Замислих се още повече, обезсърчена в начинанието си да пиша... Тормозеха ме толкова неща... Сякаш мозъкът ми ме ограничаваше... И тогава реших, изведнъж, да пусна всичко да излети навън... Просто отворих прозоците на мисълта си и помахах с ръка за сбогом на всички онези буреносни облаци, които се устремиха навън в разлистващото се утро.

Сега се чувствам лека като перушинка. В себе си не усещам нищо друго, освен светлина. И една особена лекота... Все още имам въпроси... Но те като че ли са спомен от един, сякаш друг живот... Мътилка от тиня...

Едно зрънце остана в мен. Усещам корените му, как си проправят път през обърканите ми възприятия. Усешам го как се вкоренява здраво и неумолимо в мен... Не ме боли. Дава ми сила. Да посрещна този нов, друг живот.

Пак започнах да мисля... Време е да погледна отново през моята малка вълшебна призма с вода на масата... И да забравя опасния си ум... който някой ден ще ме съсипе...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Elissa Hess Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...