15 сент. 2007 г., 08:11

Признание

2.4K 0 24
1 мин за четене
Преди малко извърших убийство. Напълно съзнателно, не съвсем предумишлено...
Паяк. Вярно, беше голям и изплаши един от съквартирантите ми (жена). Стомаха ми се сви, стресирах се - в момента не съм на себе си. ВИНОВЕН СЪМ!!! крещи съзнанието ми. Трябваше да го хвана в бурканче и да го пусна навън. На какъв се направих? Реших да играя роля, на мъж - един паяк ли ме е страх да убия? Сгреших, не е за мене тая роля. Може би е за всеки средно статистически мъж, но не и за мен. Ами нали скоро също така съзнателно уби няколко комара? - чувам в главата си. Да, но комарите ми смучеха кръвта, а паякът  - нищо, просто стоеше на пода в банята...
 Ще платя и за тази постъпка. Аз винаги си плащам, обичам да бъда на чисто. Няма какво да направя за да ми олекне, освен публично да призная и да помоля за прошка. Страх ме  е малко, дори доста, но няма как. Сега очаквам смирено присъдата, дано мога да я понеса подобаващо...
  
   Моля всички  - НЕ УБИВАЙТЕ! Няма значение какво, мравка или паяк, животът е един за всички. Ако всеки, преди да направи моята грешка, се замисли и спре, може би ще помогне да изкупя поне малко вината си. А съм сигурен, че и той би се почувствал по-добре. Благодаря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз съм нова в този сайт и дори още не съм показала нищо свое - днес само разглеждах... Но това, коетко прочетох сега, ме остави без думи... защото страшно много ме е страх от паяци и тяхното изтребление може би е било единственото нещо, което никак не ме е вълнувало и не ми се е струвало такъв голям проблем...но ето, че не е така...
  • Идеята тук ми хареса!
  • Горкото паяче...
  • Има смисъл.Определено.
  • Лелееее, колко хубаво!!! Поздрави!

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...