Богун (Димитър Димитров)
2 253
15 sept 2007, 8:11

Признание 

  Prosa
2113 0 24
1 мин за четене
Преди малко извърших убийство. Напълно съзнателно, не съвсем предумишлено...
Паяк. Вярно, беше голям и изплаши един от съквартирантите ми (жена). Стомаха ми се сви, стресирах се - в момента не съм на себе си. ВИНОВЕН СЪМ!!! крещи съзнанието ми. Трябваше да го хвана в бурканче и да го пусна навън. На какъв се направих? Реших да играя роля, на мъж - един паяк ли ме е страх да убия? Сгреших, не е за мене тая роля. Може би е за всеки средно статистически мъж, но не и за мен. Ами нали скоро също така съзнателно уби няколко комара? - чувам в главата си. Да, но комарите ми смучеха кръвта, а паякът  - нищо, просто стоеше на пода в банята...
 Ще платя и за тази постъпка. Аз винаги си плащам, обичам да бъда на чисто. Няма какво да направя за да ми олекне, освен публично да призная и да помоля за прошка. Страх ме  е малко, дори доста, но няма как. Сега очаквам смирено присъдата, дано мога да я понеса подобаващо...
  
   Моля всички  - НЕ УБИВАЙТЕ! Няма значение какво, мравка или паяк, животът е един за всички. Ако всеки, преди да направи моята грешка, се замисли и спре, може би ще помогне да изкупя поне малко вината си. А съм сигурен, че и той би се почувствал по-добре. Благодаря!

© Димитър Димитров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аз съм нова в този сайт и дори още не съм показала нищо свое - днес само разглеждах... Но това, коетко прочетох сега, ме остави без думи... защото страшно много ме е страх от паяци и тяхното изтребление може би е било единственото нещо, което никак не ме е вълнувало и не ми се е струвало такъв голям проблем...но ето, че не е така...
  • Идеята тук ми хареса!
  • Горкото паяче...
  • Има смисъл.Определено.
  • Лелееее, колко хубаво!!! Поздрави!
  • Бъди спокоен...аз преди време убих една муха,но се разплаках за постъпката си...чувствах се ужасно.Както си седеше мухата мъртва,от няколко минути,без дори да мръдне...сякаш Господ ме чу,че съжелявам,тя изведнъж се изпвари и отлетя.Тази муха възкръсна !Нужно беше само едно разкаяние
  • xexexexe .. много добро! дълбочината се усеща чрез хумора и обратното .. много ама много ми хареса )) браво !
  • Фуу вече съм спокойна, че не само аз съм така
    Как са ми се смяли в училище когато цял час мотах една буба (не знам каква точно беше) из ръцете си, за да мога през междучасието да я пусна навън. После трябваше да преписвам цялата тема, защото не можех да пиша заради нея. Ама то да беше само веднъж така... Но въпреки това не съжалявам, защото ако не я бях спряла, там накъдето отиваше я чакаше сигурна смърт - съученичката ми Нина, която безмилостно щеше да я размаже Сигурно щеше да живее още най-много седмица - все пак е буболечка, но живота си е живот, нямаш право на втори, това важи и за насекомите.
    Но, да, има и случаи, в които не можеш да направиш друго освен да трепеш. Ако не е безсмислено клане, убийството, което си има причина, според мен е оправдано. Да убиеш кокошка или риба, примерно, за да се нахраниш, или да ти скочи някво подивяло улично куче - много ясно, че ако намеря начин ще го убия, няма да го чакам да ми пригризе врата.
  • Хубаво е да се замисляме, преди за извършим такава постъпка. Колко и абсурдно да звучи, аз съм на мнение, че всичко на този свят, създадено от природата, има душа и чувства. Самата аз понякога много се страхувам от насекомите и ги убивам, явно се чувствам застрашена, но е гпупаво, ако поразсъждаваш малко.
  • какво да ти кажа...така е,прав си,но не се съди строго,всеки греши понякога....
    Дори и аз изквърлям мухите навън с буркан
  • О.. знаеш ли и аз мисля така!Всеки или повечето на твоето място би казал че тези твои чувства са превзети, та дори и налудничеви...Често са ставали такива случеи при мен, някой познат трябва да убие животно и аз го съветвах да не го прави.В резултат ме поглеждаха с насмешка и ми се подиграваха...Чудесно произведение
  • Много ми хареса написаното от теб. Наистина трябва да се замисляме преди да убием,когато не е застрашен нашия живот или не ни пречинява болка.Понякога съм се питала как ли бих се чувствала, ако съм на тяхно място и....не ми харесва чувството. Браво още веднъж ! 6
  • страхотно е изказа и всичко просто е несравнимо...
  • Боре,да те успокоя - мъжете дето приличат на мен,просто не живеят на места,където има хлебарки или правят така,че да няма повече,дори и да е имало(естетствено с косвена намеса) А аз това когато го писах хич не ми беше до майтап,съвсем сериозно е.Но щом развеселява някого се радвам и аз.
  • Добре! Съгласна съм за паяците, мравките и т.н., но хлебарките...Хора, аз съм ставала в 01:00 и съм си тръгвала от къщата заради тези нашественици; Наложи ми се да се преместя в друг град. Тук те си вървят по улицата!?! На пролет спя в колата си(или на терасата ако не мога да изляза), защото ...(Боже, звуча ужасно смешно!?)...защото изпадам в ужас - чуват ме през три пресечки чак до университета;(да не говорим как страдат съседите от викове и местене на мебели). Като си намеря мъж и прилича на теб , Мите (може ли да ти викам така!?), ще му заявя - или те , или аз - няма да правя компромис с това, със всичко друго да , но не и с това!?

    Благодаря ти за смеха
  • Поздрави!Паякът привързва душата с нишките на живота...
  • Всъщност героизма и отношението в постъпката ти не са характерни за един "средностатистически мъж",наистина,но именно това прави признанието ти за виновен героично!
    Усмивки
  • Всички дребни и не дребни твари имат същото право на съществуване,но сме се родили хора и трябва да ни е ясно,че ги убиваме постоянно и дребните и едрите. Когато е мой избор - не ги убивам,когато нямам друг избор - убивам ги! Наложи ми се да убия новоредни бебета кученца,които три дни се опитвах да спася и денонощно се грижех за тях,когато трябва - трябва! А иначе, когато някой се разписка "Паяк,убийте го!!",предпочитам да убия пискалото.
  • Сигурна съм, че клетият паяк ще ти прости това. Нали всички добри и невинни души отиват в Рая!
  • Много ми хареса,браво!Допада ми!
  • Аз ти благодаря!!!!!!!!!
  • Люси,призива ми се отнася за всички животинки,които на никого нищо не правят.То и аз не съм се отказал още да убивам комари,въпреки че познавам хора които и тях ловят и ги пускат навън..Ще съм щастлив сигурно ако достигна тяхната толерантност.
    Ани,благодаря!
  • Скъпи Митко !
    Паяците не се убиват. Има легенда за това. Призива ти не се отнася, надявам се, за хлебарките. Миналата вечер затрих с препарат за пръскане цяло семейство, което се настанило в раклата ми. Предполагам, те са усетили моето заминаване и в продължение на два месеца успяха да отгледат и внуци. Правнуците бяха в торбичката в долната част на женската хлебарка. Жал ми беше за тях, ама нямаше как - напръсках и бременната. Капитанът на отбора, голям и як, първоначално успя да избяга, и все пак загина, когато се върна, незнайно защо, върху почистената вече ракла и се качи върху мобилния ми телефон. На кой ли искаше да се обади ? Току виж, някой ден ще мутират гадинките и ще влязат в конкуренция с мобилни оператори.
  • Трогна ме разказа ти, Митко!
    Добра душа носиш!
    Поздравления от мен!
Propuestas
: ??:??