29 нояб. 2008 г., 10:13

Признание

1.4K 1 0
1 мин за четене

Как мога да деля сърцето си на две; между теб и него?! Как мога да избера между пагубния грях и изпепеляващата светлина. Грешна съм пред теб, защото се кълнях, че си единствен ти, но как можех аз да знам, че друг ще се появи?! Грешна съм, защото тук съм с теб, а там съм с него... Боли ме, защото не мога да избера никой вас. Боли ме, защото сигурно ще те нараня; не искам да се чувстваш като ненужна вещ.

Когато ме погледнеш, аз виждам искрената обич. Виждам как ме поставяш на пиедестал и ме боготвориш. Виждам, че си ми дал сърцето си, а аз несъзнателно го държа в ръка и го трансформирам като пластелин; играя си с него... Не искам да те наранявам! Има още малко обич към теб, но вече нищо не е същото; ежедневието ни уби. Уби ми чувствата, притъпи съзнанието и породи първичното.

Съжалявам предварително за това, което ще се случи в бъдеще. Съжалявам, че ще те боли! Съжалявам, че аз ще съм тази, която ще прекъсне най- красивото нещо, което ни се е случвало през живота ни! Но все пак има още за живеене.
Явно не ме заслужаваш. Аз съм пошла, не обичам да бе обичат, чувствам се несигурна когато знам, че съм желана. Дори не обичам романтиката; банална ми е, Филмите убиха това чувство в мен. Манипулирам те без дори самата аз да се усещам; а не трябва да е така! Не трябва да си играя с чувствата ти, не трябва, защото знам как жестоко боли!

Едва ли ще прочетеш всичко това... Не е в твоя стил! Но ми остава утеха, защото нямам с кой да споделя. Остава ми утеха, че може би някога, някъде случайно ще попаднеш на моята страница...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коколлляк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...