Как мога да деля сърцето си на две; между теб и него?! Как мога да избера между пагубния грях и изпепеляващата светлина. Грешна съм пред теб, защото се кълнях, че си единствен ти, но как можех аз да знам, че друг ще се появи?! Грешна съм, защото тук съм с теб, а там съм с него... Боли ме, защото не мога да избера никой вас. Боли ме, защото сигурно ще те нараня; не искам да се чувстваш като ненужна вещ.
Когато ме погледнеш, аз виждам искрената обич. Виждам как ме поставяш на пиедестал и ме боготвориш. Виждам, че си ми дал сърцето си, а аз несъзнателно го държа в ръка и го трансформирам като пластелин; играя си с него... Не искам да те наранявам! Има още малко обич към теб, но вече нищо не е същото; ежедневието ни уби. Уби ми чувствата, притъпи съзнанието и породи първичното.
Съжалявам предварително за това, което ще се случи в бъдеще. Съжалявам, че ще те боли! Съжалявам, че аз ще съм тази, която ще прекъсне най- красивото нещо, което ни се е случвало през живота ни! Но все пак има още з ...