(по легенди от Северозападна България)

    Преди години  затвориха клиниката за психично-болни в село Бориловец. Повече от половината жители работеха там. Ето защо, след закриването на ТКЗС-то, това беше втория случай на масово изселване на хората. Постепенно къщите опустяваха. Накрая в селото останаха само двама мъже.
    Единият, бай Видин, отглеждаше пчели. Той правеше най-добрия мед в околията. Когато беше млад, хората от съседните села идваха, за да се сдобият с бурканче от чудодейната смес, а в замяна носеха яйца, месо и вино. Понастоящем, обаче, и те се бяха отправили да си търсят късмета - кой в чужбина, кой из страната. Бай Видин продължи да прави мед, а откакто жена му почина, пое грижата и за овощната градина. Там садеше зеле, моркови и картофи. Научен как да ги запазва и за зимата, старецът се справяше с изкарването на прехраната си.
    На другия край на селото живееше Първул. Той гледаше кравата Малинка, бика Гошо и няколко гъски. Откакто селото опустя, имаше достатъчно храна за тях. Сутрин Първул връзваше добитъка в някоя съседна градина и пускаше гъските из селото. Вечер те се прибираха сами, а той отиваше да вземе Гошо и Малинка, та да издои мляко. В опустелите ниви имаше все още жито на воля, та когато заколеше някоя гъска и опечеше една питка, имаше храна за седмица, че и отгоре. През зимата държеше добитъка в обора. В плевнята имаше достатъчно сено да ги храни. Гъските пък прибираше в къщата и им режеше зимни ябълки. 

    Ще си кажете, че двамата старци сигурно си помагали и така можели да доживеят до сто години. За съжаление, това се случва само в приказките. Първул и Видин се бяха скарали за едно лозе преди много години. Тежки думи си казаха и оттогава не си проговориха. Затова, дори останали сами в цялото село, живееха така, все едно другият го нямаше.
    Една вечер бай Видин се готвеше да си ляга, когато чу шум на двора. "Мамицата ти, Първуле" - помисли си той, - "Ти си дошъл да ми краднеш меда, а?" Грабна един нож и тихо се измъкна от къщата, за да изненада натрапника в гръб. Тъкмо се готвеше да го хване за врата, когато се спря от това, което видя. Пред кошерите, с гръб към него, стоеше момиче в дълга бяла риза. Тя разресваше русите си спуснати коси и шепнеше нещо на непознат език. "Некоя от лудите е избегала," - мина му през ума и прибра ножа в джоба си. Той пристъпи леко и посегна да хване момичето за рамото. Тя рязко се обърна към него и той за малко не изгуби съзнание. Пред него беше лицето на жена му, но очите ù бяха червени и гледаха лукаво.
    - С нож ли ме посрещаш, Видине?
    - Ама ти... аз...
    - Е, остаре, а акъла ти не дойде, бре! И га бехме млади, не може тая уста да я отвориш кат ората. Яла тука да те цунем.
    Бай Видин пристъпи към нея и тя впи устни в неговите. С някаква странна смес от страх и блаженство, той потъваше в очите ù.

    * * *

    На другата вечер Първул се изненада, че гъските му ги нямаше на двора, както обикновено. "Видине, мамицата ти! Гъските ми окраде, а? Ей сега ше ти видим сметката." Той откачи пушката от стената и тръгна, изпълнен с желание за мъст. Когато стигна до двора на Видин, видя гъските си там. "Знаех си. Ей сега ше ти светя маслото, мръснико!" Първул рязко отвори вратата на двора. Гъските го познаха и тръгнаха към него. Имаше, обаче, нещо, което не беше наред. Едва когато се нахвърлиха върху него, видя червените им очи, в които светеше лукаво пламъче.