Събудих се примрял от студ, сритан от нощния пазач, в една канавка близо до вкъщи. Знаех, че не мога да се прибера в това състояние, но пък трябваше да съм у дома отдавна. Колко ли беше часът?
Огледах се стреснат наоколо – мрак и тишина. Само грубият глас, излизащ от пресъхналото раздрано гърло на възрастния мъж и джобното фенерче ги нарушаваха.
Как се беше стигнало до тук? – Въпрос, който си задавах всеки път в подобна ситуация, но никога не намирах отговор.
Станах. Отупах се и си тръгнах, без да обеля и дума.
Едва ходех, главата ми още беше замаяна от последната доза, този път подкрепена и от солидно количество алкохол.
Като се замисля, беше началото на януари. Първият ми опит да се надрусам.
Надявах се просто за една вечер да забравя света около себе си, проблемите с брат си и болестите на майка ми. Приятелите ми твърдяха, че помагало да се отпуснеш и успокоиш. Оказаха се прави.
Времето, което прекарах като под хипноза, ми се струваше прелестно, но за жалост трая твърде кратко. Зато ...