28 мая 2010 г., 14:45

Продължение от книгата

851 0 0
1 мин за четене

Когато султанът се върнал от Бунарджика и влязъл в черквата “Успение Богородично”, видял, че жена му си стои  невредима в олтара и гледа към него из царската врата. Мурад се уплашил и побягнал из църквата, но Мария го настигнала и рекла: “Ти погуби сръбските воеводи и техните синове ще погубят теб.” Когато царицата изрекла тези думи, тутакси се изгубила. Мурад заповядал църквата да се преобрази в джамия. Колкото пъти влизал в джамията да се моли, толкова пъти виждал пред себе си Мария. Невидимата ръка на царицата окачила на черковната врата свински бут, железен кръст и иконата на Света Богородица. Султанът заповядал да ги свалят и хвърлят в Марица, но на другия ден те наново били окачени на същото място. Това се повтаряло няколко пъти и той бил принуден да ги остави на същото място и да се върне в Едирне. По-късно бил убит в своя лагер на Косово поле от сръбския юнак Милош Обилич.
   Това предание Павлето беше слушал от един стар турчин, който беше ходжа. Наричаше се Самуркаш ефенди. Той беше повече от седемдесет години.
   За Имарет джамиси, Любен Каравелов беше писал следното: “Единствените древности, които носят християнски характер, са един железен кръст, една стара и почерняла от времето икона и такова нещо, което има голямо сходство със свинския бут. Тия неща висят над вратата на Имарет джамиси и карат света да разказва за тях различни легенди.”
   Връщайки се към легената, разделянето на тялото от главата на друговерец, или набиване на кол, отстранени на тялото и други, се извършвало от турците като ритуално убийство, по религиозни съображения. Често тези глави се набивали на кол и се поставяли на видно място, за назидание на останалите християни.
   Ислямската нация има поверие, че душата на тялото, което не е погребано или е разчленено, или отделено от главата, не може да се спаси в света на отвъдното, в царството Христово. Душите на умрелите ще се вселят в ново тяло тогава, когато техните тела са погребани  цели и когато не са починали при самоубийство и обесване. В случая, безпределната вяра на Мария ù помага да възвърне своята цялост и невредимост.

Следва
  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Герасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...