Колю беше облечен в бяла кенарена риза, с клинове на пазвата и ръбе на ръкавите. С шивици на вреви, алени и черни копринени конци. Кармазеният пояс, четворно тъкан, прегънат на две сумички /ивички/, беше от бял тирлик. Тасмата над пояса, обкована с метални пулове, които се закопчаваха с деледжик, подчертаваха атлетическата му фигура. Връз ризата беше надянал джамадан, с дълбоко извита пазва, който се закопчаваше с островърхи копки от порцелан, навити на гайтанови бримки. В дясната предница на малкото джобче беше закачен кюстек /метален накит/ от два синджира, с нанизани по тях пластинки и сребърни парички. Другият край на кюстека беше забоден на срещуположния. Огърлето и предницата на джамадана бяха украсени с апликирани ивици от зелена богасия

/памучен плат/.

   Две широко отворени очи го приковаха на място. Нозете му натежаха, устните потрепнаха. Срещу него беше госпожицата от Великденското лазаруване. За миг приведе глава, но намери сили да я вдигне и я погледне право в очите. Момичета сведе поглед.

   Пандо и Геро се надпреварваха. Най-вече се чуваше кавала на Пандо. Мелодиите - ту весели, ту бавни -  накараха Кольо да припне. Той се приближи до госпожицата и я хвана за ръката. Тя понечи да я дръпне, но яката му длан се закова на нежното й вратле. Това накара момичето да се хване до него и двамата рипнаха на хорото.

- Ей сега, хопа-ха, иха-ха... Рипни, Калино моме, да тропнем! - подхвана момъкът.

- Млади момко, що хортуваш?- рече тя.

- Тайна, малкай моме! Има една песен: "Рипни, Калинке, да тропнем", па си рекох...

А то, кво излезе? И, ако ней тайна, от где е госпожицата?

- От онуй село, дето му викат Брестник. То е край Чардакли бунар. Думат, че  разбойници нападали селяните. Тогаз те  отишли в оная местност - Чарковището. Други пък  в Бесарабия, близо до Белград и там останали. Имало български села. След туй отишли пò на юг.

- Как та викат, момне ле?- прекъсна я Кольо. - Много си умна! Сичко знайш за ваш'то село. А мен, кат ма питаш, право ше ти река. От Пловдив съм. Сираче - без майка и баща. Знам си града на пръсти.

- Керана ма викат. - отвърна тя.

- Виж ти! А аз си думах: "От де ше е?"

Следва продължение.