Продължение от книгата

Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един денк и абаджията Станко го приюти. От тоя ден, двамата заживях като братя. Както беше облечен абаджията, така беше облечен и Мустака. А и красавец беше пустият му Мустак! Цялото му тяло пращеше от яки мускули. Беше добър помощник и работар. А арабаджията си имаше хубава щерка, Милкана. Как се извъртя всичко, никой не разбра, но Милкана стана невяста на Мустака. Сметките в дюкяна вървяха добре. Това още повече сроди двамата. А тази сутрин бяха дошли да си сръбнат от агнешката чорбичка в кръчмата на Моралията. Славеше се той с вкусно приготвената чорбичка от агнешки дреболийки. Пък и тертеплия мъж беше. Винаги спретнат. Бяла риза с черна вратовръзка-  така го помнеха всички. На никого не не се скара. Никого не нахока. Затова Колчо го обичаше. А сега Моралята беше запретнал ръкавите на бялата си риза. В джежвето кафето бълбукаше весело и песента му подсказваше, че е време да се извади от огъня. На една от масите Гондолата - така го наричаха всички, щото дълго време беше пътувал по море и сега разказваше поредната весела историйка от необикновения си морски живот.

- А к`ви красавици са испанките, ей! Испания, Испания, страна на моите мечти - издекламира той. Имах си аз една такава, красавица. Пишеше се много, че ма обича, но тя, кучката, си имала приятел. Идва един ден срещу мен ей, такъв,

бабанко и  налита с нож. Проследил ни. По-късно научих, че я хвърлил от своята гондола. Обич е туй. Сърцето ми не можа да я прежали. Друга такава няма да срещна.

   Пандо погледна Гондолата и въздишка се изтръгна от гърдите му. 

- Такваз да бях срещнал  аз! - продума той. Тя и моята не беше лоша на младини. А сега очите ми зъркат по чуждото. Ей, младост, младост, пак не мож та върна! С отворени очи ше умра, се за тая младост.