Край масите беше оживено. Мустакът - така му викаха, никой не знаеше истинското му име, беше дошъл от Добруджа само с един денк и абаджията Станко го приюти. От тоя ден, двамата заживях като братя. Както беше облечен абаджията, така беше облечен и Мустака. А и красавец беше пустият му Мустак! Цялото му тяло пращеше от яки мускули. Беше добър помощник и работар. А арабаджията си имаше хубава щерка, Милкана. Как се извъртя всичко, никой не разбра, но Милкана стана невяста на Мустака. Сметките в дюкяна вървяха добре. Това още повече сроди двамата. А тази сутрин бяха дошли да си сръбнат от агнешката чорбичка в кръчмата на Моралията. Славеше се той с вкусно приготвената чорбичка от агнешки дреболийки. Пък и тертеплия мъж беше. Винаги спретнат. Бяла риза с черна вратовръзка- така го помнеха всички. На никого не не се скара. Никого не нахока. Затова Колчо го обичаше. А сега Моралята беше запретнал ръкавите на бялата си риза. В джежвето кафето бълбукаше весело и песента му подсказваше, че е вр ...